Д-р Димитър Димов, основател на Concrene Limited с University of Exeter

Д-р Димитър Димов, основател на Concrene Limited с University of Exeter

Category : Новини

Трябва да бъдеш предприемач от първия ден и да мислиш за възвращаемост

Той е най-младият лектор на Предприемачи в науката тази година. Завършва Американския колеж в София през 2011 г. с профил математика, физика и компютърни науки. Избира да продължи образованието си в областта на строителното инженерство в University of Exeter, откъдето и по-късно получава и докторска степен по Нанотехнологии през 2018 г., а от тази година вече има регистриран спин-оф с университета. Носител е на наградата Philip Booth Prize in Engineering – награден за най-добра дипломна работа във випуска си през 2015 г., благодарение на която е поканен да следва докторантура веднага след бакалавърска степен – рядко срещано призвание, особено в точните науки, при които в 99% от случайте е нужна и магистърска степен. Научната статия на Димитър и неговия научен ръководител проф. Моника Крачиун, излиза в престижния немски журнал Advanced Functional Materials през 2018 г. и иновативното откритие е отразено в повече от 50 световни медии, включително The Guardian, BBC, The Architects JournalNBS, RIBA Journal.

Димитър има кратък стаж и като инженер в Бета Косулт – 1 в София, но изследователската работа по време на докторантурата му го мотивира да обмисля иновативен стартъп в областта на научните си интереси – Nanoscience Engineering. Успява да направи това в партньорство с University of Exeter и през февруари т.г. основава Concrene Limited – компания за нов тип бетон (Concrene), подсилен с графен, който значително намалява въглеродните емисии. Нарича го бетонът на бъдещето, тъй като новата технология е много различна от същесвуващите методи за армиране на бетон със стомана или по-малки фибри/частици. Използването на модерни нанотехнологии в циментовата/ бетоновата индустрия е много нестандартно, защото графенът и други наноматериали са смятани за приложими предимно за батерии или електроустройства. Патентованото откритие на Димитър доказва, че механичните свойства на бетона, подобрени от графена, позволяват намаляване на обема на конструктивния материал и по този начин крайната цена и въглеродните емисии са също намалени. През октомври 2018 г. заедно с Проф. Моника Крачиун от Факултета по физика и инженерство на University of Exeter, Димитър представя иновацията на TEDx, където разказва за графена като чудотворен материал на 21-ви век. Английската строителна индустрия също признава откритието като кани младия български учен на 2 престижни годишни награди – New Civil Engineer TechFest 2018 и RESI convention 2019.

Добре дошъл като лектор на Предприемачи в науката! Твоята кратка, убедителна и целенасочена кариера е именно това, което искаме да покажем на участниците в Предприемачи в науката – как един млад човек може да постига целите си. Да започнем от научната работа. Кога и как започна да работиш по темата?

– Благодаря за уводните думи и поканата за тази инициатива. Научната си работа започнах през 2014 г, към края на втората година от бакалавъра. Тогава живеех с двама изключително умни теоретични физици, които работеха с графен, и от тях научих много за този материал и нанотехнологиите като цяло. Междувременно, на лекциите ни преподаваха за цимент и бетон – тема, която е широко обсъдена от чичо ми, проф Боян Димитров, в едноименния му учебник Стоманобетонни конструкции и към която винаги съм проявявал сериозен интерес.

След кратък рисърч в Google видях, че хората все още не са се сетили да свържат света на нанотехнологиите с този на строителната индустрия. През пролетта на 2014 г. се роди идеята да подобрим здравината на бетона, използвайки графенови разтвори, като крайната цел и до ден днешен остава да се намали количеството цимент и добавки за единица кубик, което разбира се води до намаляне на карбоновите емисии.

Преди това в университета някой беше ли правил подобни изследвания?

– Не и на тази тема. Колегите ми имаха много опит с графена, нанотехнологиите, разбираха физиката, химията и приложенията на наноматериалияте, но не се бяха сетили да го приложат в строителните материали.

Колко време беше необходимо, за да се стигне до патент?

Резултатите бяха налице още в първите 6-8 месеца, но беше изключително трудно да убедя университета да подаде патентова апликация. Не стига, че са си консервативни  по природа, но на всичкото отгоре и не вярваха, че ще проработи!

Кога решихте с колегите да създадете спин-оф? Разкажи как на практика се случва това – един млад докторант да създаде компания с университета си? Чия беше идеята?

Това е the million dollar question! Как изваждаш научни изследвания от лабораторията и успяваш да ги изнесеш в индустрията, и то на добра цена? Няма верен отговор, обикновено е съвкупност от фактори, лични качества, постоянство и доза късмет. Звучи клиширано, знам, но е истина!

При нас имаше 3 важни фактора, които доведоха до успешното сформиране на компанията:

  1. Цената на графена падна драстично. През 2016 г. беше около $400/кг, а сега е около $15/кг. Преди сметките не излизаха и бизнес моделът не работеше, защото крайният продукт (Concrene) беше доста по-скъп от нормалния бетон. Сега вече не е така и това събуди интереса на университета да се опита да комерсиализира патента.
  2. Трябваше ни подкрепата на Angel Investor, който да помогне с богат опит, контакти, стратегическо мислене и преговори. Без такъв кадър в отбора, университетът нямаше да се съгласи да подпише спин-офа.
  3. Циментовата индустрия е под жесток натиск за намаляване на карбоновите емисии (правилно!) и отчаяно се нуждае от иновации и „зелени“ решения. Което преведено на нормален бизнес език, значи че намерихме огромен target market с клиенти в нужда, готови да платят за нашия продукт.

Но не се заблуждавайте, че беше лесно! Всъщност, точно обратното, защото докато бутах всички тези неща, имах от 9 до 17 часа работа в Лондон, с която да се издържам и трябваше да жонглирам с двете неща едновременно.

Как структурирахте екипа?

– Аз съм голям фен на максимата KSS.

Keep it simple stupid. Просто, лесно и прозрачно винаги е формула за успех!

Както можете да предположите, приложих тази тактика и за бизнеса си – екип от трима сме. Аз, моят Angel Investor и Проф. Крачиун, която се занимава само с R&D  и не се включва в бизнес решенията.

Кое за теб беше най-голямото предизвикателство при стартирането на бизнеса?

– Ох доста трудно беше, без преувеличение. Статистиката показва, че 9/10 стартъпа се провалят и разбирам защо! За мен лично, най-трудно беше да убедя университета да се съгласи да се сформира спиноф-а. Не мога да обясня защо – може би хората, които отговарят за тези неща в тази голяма институция ми нямаха голямо доверие (факторът, че съм чужденец с твърд акцент винаги ми е пречило в Англия). Това само по себе си е малко парадоксално, защото те вече бяха инвестирали в патента и се предполагаше, че сами ще инициират спин-оф, подкрепен от IPO, но уви. Второто предизвикателство беше да намеря Angel investor – срещнах се с трима, преди да намеря правилния.

С какъв капитал започнахте?

– Започнахме с по-малко от £20,000, което стигна само за адвокати и доказателство за изработване на концепцията (Seed Investment A). Следващата стъпка бе да се търси финансиране от поне £450,000, което да подсигури заплатите за 3 години, пари за пътуване, стандарти, материали и т.н. Първата инвестиция дойде от Angel Investor-a, а следващата от голяма корпорация (Institutional Investor).

Как се развива компанията през тези първи месеци от създаването си?

– На база опит – грешка и слушане на вътрешното Аз.

Имах доста детайлен Project Plan в началото и се опитвах да го следвам, но след толкова промени, просто го зарязах и действах енергично напред.

Разбира се, имам ясни дългосрочни цели и насоки, но ежедневните решения се менят често.

Как си представяте развитието от тук нататък?

– Най-голямата бариера е да изкараш стандарт за новия продукт и да намериш кой ще плати застраховката, защото има много голям първоначален риск. Риск, който произлиза от простия факт, че няма данни за това какво ще стане с материала след 20 години в употреба. Много е важно да се подчертае, според мен, че парите и приходите не трябва да се включват като цели и критерии за успех. Защо? Защото в първите две години няма никаква печалба, даже напротив, само се харчи и си на минус. Така че ще си е чисто самоубийство да използваш това като критерий за успех.

Мислиш ли вече като собственик, който очаква възвръщаемост, печалба?

– Разбира се, още от първия ден. Това разграничава учения от предприемача. Бил съм и двете, знам какво изпитват и как мислят двата кадъра. Трябва да бъдеш предприемач от пъвия ден. Трябва да е пределно ясно за всеки, че

поеме ли по пътя на спинофите и индустрията, изречения като „правя го в името на науката“ или „на мен не ми пука за парите“, които са мантра във всяка лаборатория, трябва да изчезнат.

Всеки предприемач вижда позитивни неща в продукта, който предлага на индустрията, но в края на деня гледа какво е спечелил. Абсолютно всеки бизнес е създаден с цел да изкара пари и хората са алчни по природа, вродено ни е!

Бил ли си на обучение по предприемачество?

– Не, за съжаление не съм. Но мисля, че има доста какво да се научи и такъв курс би бил доста полезен. Особено ако е като конференция, не онлайн, и можеш да се запознанаеш с още много хора, които мислят като теб.

Разкажи как правите маркетинг на един нанотехнологичен продукт в строителството.

– Нашият бизнес модел е B2B, а не B2C, и не ни трябва много маркетинг. Даже и уебсайтът ни е доста рехав и повърхностен, защото не таргетираме краен потребител, а само определени бизнеси. Но това пък  си има своите трудности, като например да убедиш големите бизнеси да отделят от времето и ресурсите си да ти помогнат.

Като високотехнологичен продукт новият бетон сигурно е по-скъп.

– Беше, но вече не.

Concrene е 7% по-евтин от нормалния бетон, благодарение на много ниската цена на графена.

Кои са клиентите ви на този етап?

– Само големи бетонопроизводители. Опитваме се да пробием на колкото можем повече пазари – северно- и южноамериканските, Европа, Близкия изток, Канада. Тук в Англия е най-трудно, защото е много консервативна индустрията.

Очакваш ли бетонът на бъдещето да замени масово сега използвания в строителството?

– Това ще отнеме много време и звучи нереалистично, защото хората са измислили много видове бетон според вида апликация. Не можеш да ползваш бързосъхнещ бетон за високи жилищни сгради, за морски подпорни стени да кажем, които са подложени на постоянен натиск от морските соли. Нашият бетон най-вероятно ще бъде ползван в сглобяемите компоненти, където всички бетонови елементи се изливат и съхнат в затворена среда, а не на строителния обект.

Колко големи са мечтите ти?

Сигурно защото съм зодия Дева, съм доста земен и мозъкът ми мисли повече практически отколкото да мечтае. Действам месец за месец и се боря да съм по-добър от преди, без да се сравнявам с никого – всеки си върви по неговия път и ще е грешно да си мислиш, че си по-добър или по-лош от когото и да било. Понякога ми се иска да имам мечтател в отбора си малко да гледа към звездите, а не само в пътните знаци и ограниченията за скорост! Но не ме разбирайте погрешно, имам доста амбициозни лични и професионални мечти, които гоня всекидневно. Преписвам си ги във всеки нов тефтер на първата страница и ги чета по няколко пъти седмично.

Каква би била твоята дефиниция за „предприемач в науката“?

Упорит и последователен индивид, който има ясна цел и не се отказва. За пример винаги давам

мобилната апликация Robin Hood, която е съоснована от българин в САЩ – на горките хора са им отказали 73 пъти преди някой най-накрая да реши да инвестира в апп-а им. Сега са unicorn, на стойност 1.2 милиарда долара.

Мисля, че това казва всичко.

С какво би предизвикал участниците в Предприемачи в науката?

Да ме убедят да инвестирам в техния продукт – защо, аджеба, ще избера вас пред хилядите ви конкуренти?

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата вижте тук.


Анкета Накъде след научната титла

Създаваме предприемачи в науката

Носителят на наградата Предприемач в науката за 2019 г.

Носителят на стипендията на Карол за 2019 г.

Д-р Олга Антовона за участието си в Предприемачи в науката

Нашите лектори: Здравка Медарова

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close