Доц. Лалковски: Дългосрочната цел е да създадем жизнена общност в областта на космическата наука у нас

Д-р Стефан Лалковски е доцент във Физическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“, Ядрена техника и ядрена енергетика – присъединена катедра към катедра Атомна физика. Тук е завършил и висшето си образование със специалност “Физика на атомното ядро и елементарните частици” в края на миналия век. През 2004 г. защитава докторска степен по Ядрена физика в България, а две години по-късно прави постдок в University of Brighton, Великобритания, където е работил по изследване свойствата на кратко живеещи неутронно богати атомни ядра. На земята тези екзотични ядрени системи се синтезират в научните лаборатории, но във Вселената се раждат в едни от най-екстремните условия при избухване на свръхнови и сливане на неутрони звезди. Изучаването на свойствата им е от съществено значение за разбирането на редица астрофизични процеси.

След 2009 г. участва в разработването на технология, с която се измерват пикосекундни времена (една милионна от една милионна част от секундата) на живот на възбудени ядрени състояния. В периода 2014-2016, в University Of Surrey, е ръководител на проекта UK NuStAR, в рамките на който през 2016 г. са разработени и доставени три детекторни системи за FAIR, една от които е FATIMA.

Д-р Стефан Лалковски е един от инициаторите и член на организационния комитет на Първото лятно докторантско училище “Космически изследвания, технологии и приложения”. Той е учредител на клон “Космос” към Съюза на физиците в България и е негов председател. Клон “Космос” е най-младият, но и най-бързо растящият клон на Съюза.

Доц. Лалковски, как възникна идеята за Докторантско училище за космически изследвания?

– През 2019 г. група ентусиасти от Физически факултет на СУ, институти на БАН и други университети изработихме Национална програма за космически изследвания, технологии и приложения, която беше внесена в Министерството на образованието на първи април същата година. Програмата така и не видя бял свят, но в нея бяха набелязани основни проблеми, които според нас трябва да бъдат изследвани и решени, така че

България да се сдобие с модерен Космически сектор.

Според анализа, който направихме, космическите изследвания в България, доколкото ги има, са много фрагментирани. Те се осъществяват от отделни групи и от изолирани изследователи, които, оказва се, са по-свързани с колеги в чужбина отколкото с техните български колеги.

Другият основен момент от програмата, свързан с човешкия ресурс, е липсата на каквито и да са перспективи пред младите учени да развият кариера в този сектор в България. В програмата набелязахме серия от мерки, които според нас ще подобрят атмосферата в България. Смятаме, че с провеждането на Национален форум ще спомогнем за изграждане на контакти на национално ниво и ще подобрим комуникацията между отделните групи и институции.

Ще повишим видимостта на провежданите в България космически изследвания и ще спомогнем за изграждане на връзки между науката и образованието от една страна, както и между науката и бизнеса от друга.

Надяваме се това събитие да спомогне и за увеличаване на перспективите пред младите колеги за по-нататъшно кариерно развитие в тази сфера. Първото издание на Форума проведохме през октомври 2020 г в София Тех парк. Въпреки рестрикциите, наложени от здравната криза, към събитието определено имаше интерес. Тази година, пак през октомври, ще проведем второ издание, с което смятаме да го превърнем в ежегоден Форум на който наука, бизнес и образование се срещат. Естествено, ако искаме да постигнем по-голям ефект, трябва да взаимодействаме с Държавната администрация, а и с други неправителствени организации със сходни цели. Първото издание на Форума беше подкрепено от Министерство на образованието, от Министерство на икономиката и от неправителствени организации.

Втората инициатива, която предлагаме в Програмата, е провеждане на

ежегодно докторантско училище – Форум, насочен специално към младите колеги, на който те в продължение на седмица ще слушат мини курсове, водени от световно утвърдени учени, ще дискутират, ще формират отбори, ще провеждат изследвания в рамките на мини проекти и ще представят резултати от тях.

Освен развитие на професионални умения, тази платформа ще развива меки умения – умения за работа в екип, общуване в мултиетническа и мултикултурна среда.

По време на Първи национален форум за съвременни космически изследвания, организиран от клон „Космос“, беше представен и бъдещия планетариум „Андромеда“, създаван от ЕКБ „Фотоника“ с наградата Предприемач в науката на фондация Карол Знание. 

Всъщност, на Форума от 2020 г. имахме докторантска сесия, в която бяха изнесени 13 доклада. Сесията наистина беше посрещната с голям интерес, което ни провокира да стартираме втората планирана от нас инициатива – Докторантското училище. Така че ние просто изпълняваме задачите, залегнали в програмата, и които сами си поставихме преди две години.

Кои са хората в екипа, който организира училището?

– В екипа успяхме да съберем млади хора, които са наистина ентусиазирани и всеотдайни. Върху проекта, защото към момента Докторантското училище е все още проект, работим 10 души от СУ, БАН, ТУ и НБУ. Експертизата в екипа е широкообхватна – от Физика на макрокосмоса (Слънчево-земна физика, дистанционни наблюдения на Земята, неутронни, звезди, магнетари), до Физика на микрокосмоса (ядрена физика). Това ни позволява да направим една наистина широкоспектърна програма, което се надяваме ще спомогне за изграждането на широкоспектърна свързана общност в България.

Как ще бъдат селектирани участниците и до кога е отворено кандидатстването?

– Регистрацията е отворена до 30 юни 2021. Кампанията в България стартира втората седмица на май. До 30 май ще набираме заявки за финансова помощ за докторанти, поискали такава. На 5 юни ще станат ясни избраните за финансиране искания. Процедурата, която ще следваме, е утвърдена в научната общност. Докторантите трябва да покажат история от участия в училища, конференции и публикационна активност. Кандидатурите ще бъдат обсъдени с финансиращите организации. Благодарение на фондация Карол Знание и SCOSTEP (международен комитет по Слънчево-земна физика) имаме осигурени стипендии, които ще покрият разходите на 14 участника на място.

Колко ще бъдат участниците?

– Осъзнаваме, че поради пандемията от COVID за много проекти в световен мащаб не могат да реализират планирани пътувания. Може би поради тази причина има голям интерес за участие на място. Базата  на Рожен, обаче е с ограничен капацитет, който е допълнително ограничен от противоепидемичните мерки, които трябва да спазваме. Така че на място можем да настаним до 20 участника. Въпреки това ние

искаме да достигнем до повече хора, поради което предвиждаме провеждане на хибридно събитие.

В сутрешните сесии ще бъдат проведени онлайн лекции. След обяд, на място, под ръководството на опитни ментори, отбори ще работят върху различни фундаментални научни и приложни задачи.

Ще има ли участници от чужбина или само лектори?

– Да. Стартирахме информационната кампания първо в рамките на международни колаборации, в които членове на екипа ни участват и до момента имаме над 20 заявки. Събитието наистина се радва на интерес. Наясно сме, обаче, че има още два месеца и много неща могат да се променят. Световната здравна криза създава рискове, пред каквито не сме се изправяли преди, включително и за събития от подобно естество.  Правим най-доброто на което сме способни, за да управляваме рисковете и работим за наистина силно международно участие.

Кои са лекторите в първото издание на докторантското училище?

– Имаме широка палитра от лектори от чужбина и България. От чужбина лекторите ни са от Университета в Грац (Австрия), Европейската космическа агенция, Космическия център в Съри (Великобритания), Космическата асоциация на университетите в САЩ и НАСА. Имаме и български учени, които от години работят за ЦЕРН и университета в Тюбинген (Германия).

Всяка година ли ще се провежда докторантското училище?

– Амбицията ни е да превърнем събитието в регулярно, което да се провежда поне веднъж на две години. Всичко зависи от това как ще се справим тази година – от интереса от страна на докторантите и от отзвука, който ще постигнем. Всичко, което правим в рамките на клон “Космос” към момента, е на проектна основа. Надявам се в недалечно бъдеще тези проекти да прераснат в процеси.

Какви са очакванията Ви за първото издание?

– Надяваме се със събитието да създадем интерес. Да запълним капацитета на НАО Рожен, за да можем да сформираме отборите, да осъществим всички планирани дейности – лекции, практически занятия, дискусии. Имаме всички предпоставки да проведем едно интересно събитие и наистина се надяваме да го осъществим по начина по който го планираме. Работим за това.

Освен лекции, какво друго сте предвидили в програмата?

– Програмата съдържа два модула. Сутрешният модул се състои от мини лекционни курсове по дадена тематика. Структурата на следобедните занимания е по-различна. Ще бъдат обособени отбори които ще работят по конкретен проблем. Практическите задания ще са свързани с решаване на фундаментални научни и приложни задачи. Резултатите от проведените изследвания, в рамките на училището, ще бъдат представени в последния ден от училището. Докторантите ще имат също възможност да представят и резултати от изследвания, които провеждат в рамките на докторантурите си.

Участниците само слушатели ли ще бъдат или по някакъв начин ще участват и ще представят работата си?

– Събитието ще бъде интерактивно. В рамките на работните групи това ще се получи естествено, но се надявам интересни дискусии да се получат и по време на лекционните курсове.

Каква е конкретната цел, която сте си поставили с това първо у нас докторантско училище с международно участие?

– Проведеният от нас Форум през 2020 г. показа, че в България има надеждни млади изследователи, които правят съвременни изследвания на световно ниво. Но той показа също, че тези изследователи не се познават и често не знаят върху какво работят техните връстници от другите университети и институти в страната. Така че дългосрочната цел на това събитие, както и на другите наши инициативи, е да създадем свързана и жизнена общност. Краткосрочната цел е настоящите докторанти да получат по-задълбочено познание от първа ръка от водещи световно признати експерти, да се запознаят със съвременните тенденции в области, които се намират встрани от конкретните задачи по които работят.