Доц. Гълъбова: ТУ – София е естествена среда за трансфер на знания и технологии

Доц. Гълъбова: ТУ – София е естествена среда за трансфер на знания и технологии

Category : Лектори

Доц. д-р инж. Лидия Гълъбова е зам. Ректор по научна и приложна дейност на ТУ- София. През последните 21 години кариерата ѝ е свързана с Техническия университет, където през 2005 г. защитава докторска дисертация в областта на организацията и управлението на производството. През 2006 г. дисертационният ѝ труд е отличен с „Награда за високи научни постижения в областта на иноватиката на името на проф. Найден Мончев” от Съюза на учените в България. По време да докторантурата си участва в изследователска дейност в Hanken School of Economics, Хелзинки, Финландия.

В периода  2010 – 2012 работи като пост-докторант по програма „Мария Кюри“ на ЕК към Glasgow Caledonian University, School for Business and Society, Великобритания. Специализира технологично предприемачество в University of California, Berkeley, Haas School of Business, САЩ. През 2016 г. е стипендиант в Applied Social Sciences & Stephenson College, Durham University, Великобритания. От 2003 досега преподава Индустриален мениджмънт, Предприемачество, Иновационен мениджмънт и Мениджмънт на знанията. Гост-преподавател е в FHS Kufstein – University of Applied Sciences, Австрия  през 2009 г., 2017 г. и 2018 г.

Доц. Гълъбова е ръководител и участник в международни и национални проекти. Координатор е на проект по Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013) за ТУ – София.

Членува в редица организации, между които Съюза на учените в България, ФНТС – Съюза на специалистите по качество в България, British Academy of Management, Национално научно-техническо дружество „Мениджмънт и инженеринг”, „Клуб 9000”, American Society for Quality: Division Six Sigma.

Има над 80 публикации и десетки участия в научни форуми. Публикува в списания като Journal of Intellectual Capital, Personnel Review, Science and Public Policy, Journal of Human Resource Costing & Accounting.

През годините изпълнява различни административни функции като секретар и председател на Контролния съвет на ТУ – София, зам.- ръководител на Научноизследователски сектор към ТУ – София  от 2015 г. до 2020 г.

 От възникването на идеята  за Предприемачи в науката, търсим отговор на въпроса защо у нас не се инкубират компании на базата на научни разработки, както се случва във водещите университети в света. Какъв е Вашият отговор?

– Екосистемата в България е по-различна от тази в другите страни и реално липсват някои от необходимите условия за протичане на тези процеси. Известен е фактът, че най-подходяща за създаване на стартиращи и спин-офф предприятия е екосистемата в САЩ и по-специално  – в западната част на Съединените щати. Условията в България са коренно различни и моето мнение, е че това трябва да се отчита. В България редица научни разработки се внедряват в практиката, но в повечето случаи, от вече функциониращи предприятия. И в това няма нищо лошо. Напротив, би било много добре да се засилва и насърчава тази дейност.

Редки са случите, когато се създават напълно нови предприятия въз основа на създадена нова научна разработка с участието на университета. Причината за това е липсата на подходяща регулаторна рамка и подходящи пазарни условия.

Да, има известни опити за промяна в законите, но все още в България законите се правят всеки сам за себе си и липсва обвързаност. Така, от една страна се твърди, че са създадени нормативни условия, но реално те не могат да бъдат приложени, без това да създаде за университета огромни проблеми. Това на практика противоречи на идеята за предприемачество. Там в основата е разпознаването на подходяща възможност. В момента у нас по изкуствен начин се правят опити да се създават подобни възможности. Мисля, че този модел не е добър и в най-добрия случай ще бъде приложен по един изкуствен начин. В резултат на това няма да има устойчивост и да доведе до желания резултат.

Освен това, в България през годините се е наложил един стереотип, че изследователите и учените не са предприемачи и не могат да се занимават с бизнес. Това е вярно за голяма част от тях и аз лично не намирам нищо лошо, но разбира се има и изключения. Честно казано, смятам, че не е необходимо всички изследователи да имат предприемачески усет, да са иноватори и да се занимават с бизнес. Това е една възможност, която за някои от тях е по-добрият начин за реализация, докато при други може да доведе до загуба на един прекрасен изследовател. Затова, трябва да се намери правилният баланс.

В опровержение на Вашето твърдение, искам да дам пример с предприятието „СПЕСИМА“ ООД, създадено и ръководено от български инженер и изследовател – д-р Венцислав Славков. Предприятието работи в областта на мехатрониката и неговата основна дейност е насочена към развитие и внедряване на специализирани системи за автоматизация на промишленото производство. В него се произвеждат роботи за автоматизация на хоризонтални машини за леене под налягане на цинк, магнезий и алуминий. Предприемачът, създател и управител на „СПЕСИМА“ ООД, е завършил Техническия университет – София (ТУ – София), специалност „Двигатели с вътрешно горене“ и Висшата школа по Робототехника към ТУ – София. Научен сътрудник и Директор на Лаборатория в БАН в периода 1983-1989 г. През 2007 г. защитава докторат на тема: „Синтез на манипулационни механизми“. И до ден днешен ръководи „Спесима“ ООД – едно от успешните иновативни предприятия в България, с международно признание.

Как в Техническия университет се осъществява трансфер на технологии?

– Тъй като инженерните науки имат изключително приложен характер и голяма част от научните изследвания, които се извършват от научноизследователските екипи на университета са свързани с решаване на конкретни задачи и подпомагане на дейността на редица български и чуждестранни предприятия, може да се каже, че Технически университет – София представлява една естествена среда за трансфер на знания и технологии. Звеното, което основно се занимава на научноизследователска и развойна дейност е научноизследователският сектор на ТУ – София и над 40-те лаборатории и многобройните изследователски екипи, които работят към него. Повечето от тях имат дългогодишни партньорства с редица български и чуждестранни предприятия. В момента се работи усилено и по изграждане на нови партньорства.

През последните години се наблюдава засилен интерес от страна на бизнеса към партньорство с университета, както по отношение на подготовката за кадри, така и за работа по съвместни изследователски проекти.

А как смятате, че ще се осъществява в бъдеще технологичният трансфер?

– Зависи от това каква екосистема ще бъде изградена през следващите години.

Как бизнесът научава за интересни разработки или проекти, които се правят в университета?

– Както вече споменах, изследователските екип поддържат тясна връзка с бизнеса. Важна част от инженерните иновативни разработки е внедряването им в практиката.

При нас рядко има наука заради самата наука, новите разработки са свързани с решаване на конкретни задачи.

Освен това голяма част – между 60 % до 80 % от служителите на редица предприятия са възпитаници на ТУ – София. Така по естествен начин се поддържат отношенията между университета и бизнеса.

Кои са най-успешните компании на възпитаници на ТУ – София или преподаватели, за които се сещате?

– Не мога да се ангажирам с класация за най-успешни, но утвърдени в международен мащаб предприятия, които работят успешно са: „СПЕСИМА“ ООД, „Арексим Инженеринг“ ЕАД, „ОСКАР-ЕЛ“ ЕООД и други.

Била сте на специализация в Бъркли – един от водещите университети в света в инкубирането и привличането на финансиране за стартиращи компани. Има ли нещо от модела на Бъркли, което Ви се ска да бъде приложено и у нас? Центрове по предприемаческво, инкубатори, акселераторски програми?

– В Бъркли имаше добре функциониращ инкубатор за студентски стартиращи предприятия. Всъщност не са необходими кой знае какви инвестиции. Помещение с осигурена стая за срещи, офис оборудване, интернет и телефони. Разбира се, съществена роля имаше и експертния опит на един от преподавателите, който активно помагаше на студентите.

 Защо не се е случило това у нас?

– У нас през годините са правени опити за създаване на инкубатори, но за съжаление нито един от тях не функционираше успешно. В момента редица неправителствени организации работят по различни акселераторски програми, но ми се струва, че не е налице желаният ефект. За да се случат нещата са необходими усилия и желание и от двете страни, и както вече казах, наличие на екосистема, която да благоприятства развитието на предприемачеството. Общо взето повечето от добре подготвените и будни студенти търсят реализация в чужбина. Мои студенти са създавали успешни иновативни разработки, класирали са се на финални кръгове на състезания по предприемачество, но очевидно не са намерили подходяща среда за по-нататъшно развитие на тези свои идеи. Някои от моите студенти успяха в международен мащаб – например фирмата Imagga. За съжаление най-добрите ми студенти в момента са много успешно реализирали се, но в САЩ, Южна Корея… или пък работят за силни международни предприятия.

По време на обучението си, студентите създават ли учебни компании по някои от дисциплините?

– Да, разбира се. По дисциплината Предприемачество създаването на собствено стартиращо предприятие е задължителен елемент от обучението. В миналото е имало и екипи от студенти от различни факултети, които са участвали в международни състезания по предприемачество. Един от отборите се класира за регионален кръг и участва на полуфинали в Букурещ, Румъния. Друг отбор стигна и до финала в Бъркли. Имали сме десетки отбори, които са участвали в състезанията по предприемачество, организирани от Джуниър Ачийвмънт – България. Консултанти на отборите сме били, аз и още двама главни асистенти от ТУ – София.

Има ли компании, които са създадени като учебни и след това са се превърнали в бизнес?

– Може би има. Не съм проучвала въпроса.

Технологичното предприемачество е определящо за развитието на нови технологии, за въвеждането на иновации в индустрията. Кои са най-големите предизвикателства у нас за това?

Екосистемата, която включва регулаторната икономическа рамка, пазарните условия, достъпа до финансиране, научноизследователската и развойна дейност, технологичният напредък, наличието на предприемачески способности и култура.

Какви са технологичните иновации, към които се стремят студенти и докторанти от ТУ – София?

– През 2019 г. към НИС при ТУ – София стартира конкурс за проекти „Студентски иновационен хъб“. Идеята за проектното предложение и инициативата за участие идва от студентите, които си избират ментор от ТУ-София. Основна цел в тези проекти е разработването на стенд, макет или модел, с който нагледно да бъде демонстрирана иновативната идея. Предвидени са възможности и средства за евентуална защита на интелектуалната собственост, придобита от работата по проекта.

Реализираните до момента проекти по конкурса „Студентски иновационен хъб“ показват, че най-добрият начин да се запали интереса на младите хора към научноизследователската дейност е като им се даде възможност още по време на своето обучение да реализират своите иновативни идеи, в екип със свои колеги и любими преподаватели.

 Темата тази година е Impact Investing. По ваши наблюдения, има ли интерес в академичната общност за създаване на бизнеси, които освен възвръщаемост, да носят и позитиви за обществото или околната среда?

– Да, определено. Очевидно много хора не си дават сметка, че всъщност

призвание на академичната общност е да служи на обществото, а не да прави бизнес. Техническият университет ежедневно осъществява процес на трансфер на знания и технологии като изгражда човешки капитал, създава иновации и предлага рационални високотехнологични инженерни решения.

До голяма степен успехът на едно общество, в това число и икономическия, зависи от наличието на човешки капитал. Човешки капитал, това са изследователите и преподавателите в университета, които предават своите знания и компетенции, както и завършващите висококвалифицирани инженери, с придобитите знания и практически умения, които реализират своя потенциал във водещи български и чуждестранни предприятия от различни сектори на икономиката. Не на последно място, значение за обществото имат и инженерните разработки с практическо приложение, някои от тях в области като опазване на околната среда, здраве и медицина…

Договорите на университета с индустрията са над 200, като освен това много от изследователите и инженерите подпомагат развойната дейност в предприятия като експерти и консултанти.

На какво бихте искала да научите участниците в Предприемачи в науката 2021?

– Ще се опитам да им покажа, че и учените, и изследователите могат да бъдат иноватори. Когато казвам иноватори, разбирам хора, които имат желание и добре развити умения за осъществяване на стопанска дейност, които могат да доведат иновативните разработки до пазара. Именно реализацията на едно изобретение на пазара го определя като иновация. А този етап от иновационния процес изисква наличие на съвсем различни знания и умения от тези, присъщи за изследователите.

Другите лектори в програмата – тук.

 


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close