Докторантът Юлия Мутафчиева: Космическа наука в България има

Юлия Мутафчиева е един от двамата докторанти, които получават стипендия от Фондация Карол Знание за участие в Първо лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, което ще бъде проведено от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

Представяме Юлия Мутафчиева с нейния разказ от първо лице

Казвам се Юлия Мутафчиева и в момента подготвям докторска дисертация, в която се разглежда влиянието на силните магнитни полета, присъщи на магнетарите – неутронни звезди с изключително силни магнитни полета, върху свойствата (уравнение на състоянието, състав и др.) на тяхната кора. Предвидената тема на дисертацията ми е „Състав и уравнение на състоянието на кората на магнетари“, с научен ръководител доц. д-р Митко Гайдаров от Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН, и научни консултанти проф. д-р Никола Шамел от Institute of Astronomy and Astrophysics, Université Libre de Bruxelles, Брюксел и от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН – гл. ас. д-р Росен Павлов, който за съжаление вече не е между нас. Прекарах четири години като редовен докторант в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките, където бях назначена като физик през февруари 2017 г., а сега работя като асистент.

Моят интерес към неутронните звезди, особено магнетарите, започна през 2011 г. по време на магистърската ми степен.

Затова и подготвих и защитих дипломна работа на темата „Равновесна конфигурация на кората на неутронни звезди в зависимост от налягането и магнитното поле“. Това беше моментът, в който се запознах и започнах работа с Никола Шамел, с когото съм сътрудничила в по-голяма част от научните си публикации и работа.

Работата ми разглежда равновесните свойства на кората на магнетари – връзката между налягането, плътността, силата на магнитното поле и състава. В изследванията си съм използвала два различни модела за описание на двете отчетливи области в кората на неутронните звезди – външната и вътрешната кора. Появата на свободни неутрони обозначава прехода от външната към вътрешната кора. А тяхното наличие затруднява едновременното описание на цялата кора и наложи използването на различни методи. Според получените резултати влиянието на магнитното поле е най-съществено изразено във външните слоеве на магнетарите. Установено е значително изменение на състава и уравнението на състоянието на кората на тези звезди с увеличаване на силата на магнитното поле.

В бъдеще бих искала да продължа работата си по тази тема, като крайната цел е единно описание на цялата неутронна звезда – кора, мантия, ядро, в зависимост от магнитното поле.

Тъй като в процеса на работа винаги изникват нови въпроси и нужда от прилагане на различни методи, трудно ми е да предвидя какви ще са крайните резултати и постижения на изследванията. Но научната сфера, свързана с неутронните звезди и техните характеристики, е една бурно развиваща се област и поглед дори само десет години назад показва колко се е изменила представата ни за физичната картина на тези обекти. Продължаващото развитите на наблюдателните и изчислителните технологии, както и многобройните предвидени мисии и проекти в областта, обуславят доказването или отхвърлянето на значителен брой теории за описването на неутронните звезди и придобиването на още по-реалистична представа за процесите свързани с тях. Затова аз бих искала да продължа да съм част от тази общност поне за още десет години.

Смятам, че космическите изследвания в България се нуждаят от по-голяма свързаност на учените в страната. Защото космическа наука в България има, но според мен най-често откриването на работата на друг български учен става случайно или по заобиколен път – чрез международни мрежи и сътрудници.

Затова се радвам, че клон „Космос“ подема подобни инициативи, които ще ни дадат възможност за изграждане и поддържане на връзки с други учени в страната.

Едно от най-важните за мен научни събития, в които съм участвала беше първата конференция на която изнесох научен доклад – това беше 31-вото издание на International Workshop on Nuclear Theory, което се провежда ежегодно в Рила и се организира от лабораторията, чийто член съм сега – лаборатория „Теория на атомното ядро“, ИЯИЯЕ, БАН. Специфичното за тази конференция е, че голяма част от участниците са или дългогодишни сътрудници или многократни участници и така още с първото ми участие на научен форум, аз имах късмета да попадна в добре сплотена научна общност.

Друга важна за моето кариерно развитие конференция беше Twentieth International Workshop on Quantum Systems in Chemistry, Physics and Biology. Това беше първата толкова голяма научна конференция, в която взех активно участие. Но тя беше важна за мен и поради факта, че за първи път бях член на организационния комитет и не само натрупах ценен административен опит, но и видях какво е да си от другата страна на подадените заявления за участие, което смятам ме направи по-изряден участник в подобни мероприятия.

Последната, в хронологичен ред, конференция, която искам да спомена е Annual NewCompStar Conference 2017. Участието ми в тази конференция ми даде възможност активно да се включа в международна научна общност активно изучаваща компактните звездни обекти, към които спадат и неутронните звезди.

В личен план, един от най-силно повлиялите ме моменти, беше

откриването и осъзнаването на богатството и магията, които се крият зад вратите на обществените библиотеки.

След първия ден, в който се записах в кварталната читалищна библиотека, аз вече можех да се докосна до неочаквано до този момент количество книги. И те всички бяха на разположение и можеха да бъдат прочетени, трябваха ми само време и желание. Които аз имах в излишък. И така относително бързо ми се наложи да се обърна и към градската библиотека. Аз и до днес не съм спряла търсенето и откриването на нови библиотеки или източници на книги.

Другият носител на стипендията на фондация Карол Знание – тук.

Повече са програмата, лекторите и новините за Първото лятно докторантско училище – тук.