Докторантът Юлия Мутафчиева: Космическа наука в България има

Докторантът Юлия Мутафчиева: Космическа наука в България има

Юлия Мутафчиева е един от двамата докторанти, които получават стипендия от Фондация Карол Знание за участие в Първо лятно докторантско училище на тема “Космически изследвания, технологии и приложения”, което ще бъде проведено от 5 до 11 юли в Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Организатор е секция “Космос” към Съюза на физиците в България.

Представяме Юлия Мутафчиева с нейния разказ от първо лице

Казвам се Юлия Мутафчиева и в момента подготвям докторска дисертация, в която се разглежда влиянието на силните магнитни полета, присъщи на магнетарите – неутронни звезди с изключително силни магнитни полета, върху свойствата (уравнение на състоянието, състав и др.) на тяхната кора. Предвидената тема на дисертацията ми е „Състав и уравнение на състоянието на кората на магнетари“, с научен ръководител доц. д-р Митко Гайдаров от Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН, и научни консултанти проф. д-р Никола Шамел от Institute of Astronomy and Astrophysics, Université Libre de Bruxelles, Брюксел и от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН – гл. ас. д-р Росен Павлов, който за съжаление вече не е между нас. Прекарах четири години като редовен докторант в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките, където бях назначена като физик през февруари 2017 г., а сега работя като асистент.

Моят интерес към неутронните звезди, особено магнетарите, започна през 2011 г. по време на магистърската ми степен.

Затова и подготвих и защитих дипломна работа на темата „Равновесна конфигурация на кората на неутронни звезди в зависимост от налягането и магнитното поле“. Това беше моментът, в който се запознах и започнах работа с Никола Шамел, с когото съм сътрудничила в по-голяма част от научните си публикации и работа.

Работата ми разглежда равновесните свойства на кората на магнетари – връзката между налягането, плътността, силата на магнитното поле и състава. В изследванията си съм използвала два различни модела за описание на двете отчетливи области в кората на неутронните звезди – външната и вътрешната кора. Появата на свободни неутрони обозначава прехода от външната към вътрешната кора. А тяхното наличие затруднява едновременното описание на цялата кора и наложи използването на различни методи. Според получените резултати влиянието на магнитното поле е най-съществено изразено във външните слоеве на магнетарите. Установено е значително изменение на състава и уравнението на състоянието на кората на тези звезди с увеличаване на силата на магнитното поле.

В бъдеще бих искала да продължа работата си по тази тема, като крайната цел е единно описание на цялата неутронна звезда – кора, мантия, ядро, в зависимост от магнитното поле.

Тъй като в процеса на работа винаги изникват нови въпроси и нужда от прилагане на различни методи, трудно ми е да предвидя какви ще са крайните резултати и постижения на изследванията. Но научната сфера, свързана с неутронните звезди и техните характеристики, е една бурно развиваща се област и поглед дори само десет години назад показва колко се е изменила представата ни за физичната картина на тези обекти. Продължаващото развитите на наблюдателните и изчислителните технологии, както и многобройните предвидени мисии и проекти в областта, обуславят доказването или отхвърлянето на значителен брой теории за описването на неутронните звезди и придобиването на още по-реалистична представа за процесите свързани с тях. Затова аз бих искала да продължа да съм част от тази общност поне за още десет години.

Смятам, че космическите изследвания в България се нуждаят от по-голяма свързаност на учените в страната. Защото космическа наука в България има, но според мен най-често откриването на работата на друг български учен става случайно или по заобиколен път – чрез международни мрежи и сътрудници.

Затова се радвам, че клон „Космос“ подема подобни инициативи, които ще ни дадат възможност за изграждане и поддържане на връзки с други учени в страната.

Едно от най-важните за мен научни събития, в които съм участвала беше първата конференция на която изнесох научен доклад – това беше 31-вото издание на International Workshop on Nuclear Theory, което се провежда ежегодно в Рила и се организира от лабораторията, чийто член съм сега – лаборатория „Теория на атомното ядро“, ИЯИЯЕ, БАН. Специфичното за тази конференция е, че голяма част от участниците са или дългогодишни сътрудници или многократни участници и така още с първото ми участие на научен форум, аз имах късмета да попадна в добре сплотена научна общност.

Друга важна за моето кариерно развитие конференция беше Twentieth International Workshop on Quantum Systems in Chemistry, Physics and Biology. Това беше първата толкова голяма научна конференция, в която взех активно участие. Но тя беше важна за мен и поради факта, че за първи път бях член на организационния комитет и не само натрупах ценен административен опит, но и видях какво е да си от другата страна на подадените заявления за участие, което смятам ме направи по-изряден участник в подобни мероприятия.

Последната, в хронологичен ред, конференция, която искам да спомена е Annual NewCompStar Conference 2017. Участието ми в тази конференция ми даде възможност активно да се включа в международна научна общност активно изучаваща компактните звездни обекти, към които спадат и неутронните звезди.

В личен план, един от най-силно повлиялите ме моменти, беше

откриването и осъзнаването на богатството и магията, които се крият зад вратите на обществените библиотеки.

След първия ден, в който се записах в кварталната читалищна библиотека, аз вече можех да се докосна до неочаквано до този момент количество книги. И те всички бяха на разположение и можеха да бъдат прочетени, трябваха ми само време и желание. Които аз имах в излишък. И така относително бързо ми се наложи да се обърна и към градската библиотека. Аз и до днес не съм спряла търсенето и откриването на нови библиотеки или източници на книги.

Другият носител на стипендията на фондация Карол Знание – тук.

Повече са програмата, лекторите и новините за Първото лятно докторантско училище – тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close