Докторантската стипендия помогна на третата палеонтологична експедиция край Трън

Третата експедиция за изследване на находището на къснокредна гръбначна фауна край Трън стана възможна и благодарение докторантската стипендия на фондация Карол Знание. Това призна носителят на отличието Владимир Николов, докторантът от Националния природонаучен музей при БАН. В интервю за списание Българска наука той показва част от намерените находища.

По време на шестдневната теренна работа през август палеонтолозите откриха нови два пласта с фосили, в които намериха останки от нептичи динозаври, костни фрагменти от черупки на костенурки и няколко зъба на различни животни. Научният екип включваше учени от Националния природонаучен музей при БАН, Геологическия институт при БАН и Софийския университет.

„Откритията от тази експедиция отварят един прозорец към съвсем различен свят и след тази година можем да твърдим, че това находище край Трън ни дава поглед към екосистемата, съществувала преди 83-84 милиона години. Осъзнахме, че намерихме нещо по-голямо и значимо“, разказва изследователят.

Той започна поредица Песента на Титаните в mediabriks.bg, където разказва за емоциите от палеонтологична експедиция „Трън 2020“.

„Някъде по това време научих за конкурса за докторантска стипендия на фондация „Карол Знание“ и реших да направя нещо нетипично за мен – да се включа в състезание и то с пълна увереност в стойността на моя тематично странен и вероятно непопулярен научен проект. Оказа се, че съм взел едно от най-умните си решения. Динозаврите са готини и привличат вниманието! Спечелвайки конкурса и подкрепата на фондация „Карол Знание“, палеонтологична експедиция „Трън 2020“ беше спасена. Така с колегите палеонтолози и геолози, свързани с работата в находището, имахме възможност спокойно да продължим анализите на фосилните находки и геоложките проби, събрани предходните две години. Новополученото знание между два сезона работа на терен е от ключово значение за по-успешната ни работа следващия път, защото ни насочва къде и как да копаем и за какво да гледаме в скалите. Именно с този подход всяка следваща наша експедиция е в някакъв смисъл по-успешна от предходната, а събраните кости са доказателството.“, пише в Част I на поредицата.

В нейната втора част той разказва увлекателно за един работен ден без динозавърски находки, обяснявайки защо трябва да се преведе „Юрски парк“, а не „Джурасик парк“, какво е гражданска наука и по какво любителите палеонтолози приличат на иманярите. Припомня за първата открита кост на динозавър по нашите земи и опита от предишните две експедиции. Предстои най-вълнуващите истории, свързани с новите открития.

В третата част на поредицата докторантът разказва за деня с най-много събран фосилен материал от началото на експедициите на учените в находището. Владимир Николов ни прави свидетели на емоцията от откриването на кости и начина на тяхното идентифициране на терен.

„Възрастта на нашите динозаври е около 84-83 милиона години, което е един слабо проучен в палеонтологично отношение времеви интервал в Европа, просто защото няма много находища с богат фосилен материал от това време. Орнитоподи с приблизително същата възраст са открити в Унгария. И тук става вече наистина интересно! Към момента ние все още нямаме идея какви са орнитоподите, които изкопаваме в находището край Трън – дали става въпрос за примитивните рабдодонтиди или пък за развитите хадрозаври? И двете възможности са твърде вълнуващи.“

Подготвят се научни публикации за резултатите от изследванията на находките. За динозаврите ще има поне две статии, защото има поне два вида в находището.

За първите съобщени резултати вижте тук.