Димитър Жечев: Предприемачът в науката трябва да има дързостта да свърже различни области, необходима е интердисциплинарност

Димитър Жечев: Предприемачът в науката трябва да има дързостта да свърже различни области, необходима е интердисциплинарност

Category : Лектори

Снимка Forbes Bulgaria

Предприемач и учен, математик, експерт по криптография, преподавател, носител на наградата „Джон Атанасов“. Проф. Димитър Жечев е новият член на Консултативния съвет на фондация Карол Знание и лектор на програмата Предприемачи в науката.
Завършил бакалавърска степен по математика в Harvard University, а след това магистратура и докторантура в University of California, Berkeley. Сега е професор е в Политехнически федерален институт в Лозана (EPFL – École polytechnique fédérale de Lausanne), Швейцария, където ръководи собствена изследователска група. Той е един от златните медалисти на България в ученическите си години, когато участва на международни олимпиади и състезания по математика.
Първата му работа е в Microsoft Corporation, където е сътрудник по криптография и там открива тази нова област за развитие. През 2010 г. става асистент в Политехническия федерален институт, където по-късно печели конкурс за професорска позиция, финансирана от Швейцарската национална фондация за наука. Сега с изследователската си група работи върху ECC криптографията (Elliptic Curve Cryptography) – метод с публичен ключ, базиран на използването на елиптични криви върху крайни полета. Съавтор на два патента.
През 2015 г. с колега от Харвард основава софтуерната компания Inpher, която вече има офиси в Лозана, Ню Йорк и Сан Франциско. Разработват и поддържат платформа за изчисления и анализ на данни върху конфиденциална информация. Привличат 4 млн. USD от рискови инвеститори от Швейцария и САЩ, а в следващия етап на финансиране набират още 10 млн. USD, като голяма част от тях идват от JP Morgan. Тази новина попада и във финансовите новини, и в специализираните издания.

 

В програмата Предприемачи в науката каним не лектори, а вдъхновители, защото искаме да мотивираме с добрия пример на успешни учени-предприемачи. Как Вие бихте дефинирал „предприемач в науката“?

– Моята представа за предприемач в науката е човек, който има дързостта и смелостта да пречупи рамките на академичното мислене и традиции, да свърже идеи от различни области на науката, реализирайки реален иновативен продукт, който решава пазарен проблем, а не просто поредната академична публикация. Това е доста предизвикателно и изисква качествено нови умения и начин на мислене, различен от традиционния академичен подход.
В науката често заучаваш методи или техники. В предприемачеството е малко по-различно и по-скоро ми наподобява на олимпиадите по математика, където имаш даден проблем и имаш право да използваш всичко (най-вече креативност и нетрадиционни идеи, често базиращи се на минимални фактологични познания), за да решиш този проблем.

Именно тoзи подход на problem solving вместо традиционният technique-driven подход е много ключов.

Хората в науката често допускат грешката да си промотират технология, която те лично считат за важна преди да са разбрали и дефинирали именно пазарния проблем, който решават. В предприемаческите среди, това често се характеризира като T-push (прокарване на технология) вместо M-pull (издърпване на проблем от пазара). Второто очевидно е ключова предпоставка за успешен бизнес.

Може би едно от най-важните качества, за да станеш успешен предприемач, е това да бъдеш “team player”.

Често във фундаменталните науки, каквато е математиката, работим в изолация, държим нещата изцяло под наш контрол и пренебрегваме екипната работа. Този подход не работи в предприемачеството. Необходимо е един учен, който идва от подобна област да пречупи много мисленето си.

Разкажете за Вашия път от математическите олимпиади през Харвард до криптографията.

– Започнах от националния отбор на България по математика и участието ми на три международни олимпиади по математика, където спечелих два златни и един сребърен медал. Това ми осигури стипендия за Харвард, където започнах да уча висша математика. Сравнително бързо се профилирах в една от предизвикателните области на математиката, теория на числата – област от математиката, изучаваща различни свойства на целите числа, простите числа, както и решения на уравнения в цели числа, т.нар. диофантови уравнения.
Един от интересните отворени проблеми в тази област е този за рационални точки върху елиптични криви. Еелиптичните криви са определени уравнения от трета степен, които са изучавани още през 18-ти и 19-ти век в контекста на неопределените интеграли от математици като Абел, Джакоби и Вайерщрас. Именно тези криви помагат за решението на известния 350-годишен отворен проблем (голямата теорема на Ферма) през 1995 г. от английския математик Професор Андрю Уайлс, който завършва доказателството, базирано на идея на научния ми ръководител на докторската дисертация в Бъркли, професор Кенет Рибет.

Популярността на елиптичните криви по това време допринася за тяхното развитие в криптографията.

Аз не бях взимал курсове по криптография в Харвард, но научих тази област най-вече с практиката ми в Microsoft. Оказа се, че фундаменталните математически познания, които имах, ми помогнаха да навляза в тази област. Тук имаше мотивираща роля и моят ръководител на докторантурата в Бъркли, Професор Рибет. Важно е да отбележим, че е рядкост професор по абстрактна математика от този калибър да поощрява докторантите си да разглеждат и реални приложения. Аз имах шанс да попадна на подобен ръководител, който активно преподаваше курсове по криптография в Бъркли.

Не веднъж сме коментирали в Предприемачи в науката, че в Харвард като че ли всеки студент и докторант се стреми към стартъп. Там ли се събуди предприемачът у Вас?

– Не знам дали всеки студент в Харвард се стреми към стартъп. При мен определено предприемачеството се засили след Харвард. Докато бях в Харвард мислех почти и изцяло за наука и си избирах интелектуално-предизвикателна област, без да се замислям много за приложения.

Моментът, който ме мотивира за предприемачество в науката бе опитът ми Microsoft. Там за пръв път видях, че е възможно сложни математически концепции да заработят в реални практически приложения. Това беше наистина много мотивиращо.

При засилената конкуренция в софтуерния сектор как успяхте да привлечете инвеститори за Вашата компания?

– Основното предимство бе силният екип с експерти в ключови области като криптография, статистика, машинно обучение, системи, компилатори и програмни езици. Всички тези области се свързват по естествен начин в разработката на продукт от подобна сложност. Не на последно място бе и предприемаческият опит на съдружника ми Джордан Бранд – той имаше успешна компания, която бе купена от AutoDesk. Тъй като на мен Inpher ми е първата създадена компания, щеше да е много по трудно да привлечем инвеститори1 ако Джордан не се беше включил.

С част от екипа на Inpher по време на големите конференции „Scala Days 2019“ в Лозана

Кои от продуктите, които предлагате са успяха да ви осигурят и втория сериозен кръг на финансиране?

Определено технологията и продуктът, които успяха да осигурят Series A финансиране бе платформата за криптографски изчисления XOR Secret Computing Engine.

Колко важни са патентите за инвеститорите? Ето още един често коментиран пример – в Харвард се стремят към патенти.

– Патентите в технологичното портфолио на една високо-технологична компания представляват определена гаранция за предпазване на авторските права на тази технология, но не могат напълно да предпазят копирането на технологията. При нас те са важни, тъй като ние публикуваме на водещи конференции криптографските си алгоритми с цел валидиране на сигурността на протоколите от криптографското общество. Това е важно за продукт, който гарантира сигурност, тъй като в областта, в която работим, все още няма добре дефинирани стандарти и се разчита на валидация от научното общество.

Върху какво работи Вашата изследователска група, която се занимава с ECC криптография?

– Проблемите, върху които работим са по-скоро фундаментални математически алгоритми, които се използват за изучаване на сигурността на криптосистеми, базирани на елиптични криви. Елиптичните криви намират широки приложения в съвременните приложни криптосистеми: основното предимство са късите ключове (256 или 512 бита, в сравнение с поне 2048 бита при RSA), правейки ги изключително подходящи за всякакви приложения, при които има ограничение на комуникацията. Освен това, елиптичните криви (за разлика от класическата криптография с открити ключове базирана на модулярна аритметика) имат допълнителни математически свойства и структури (т.нар. двойнствености, Weil pairing и Тate pairing), водещи до нови и изключително интересни приложения като Identity-Based Encryption (IBE – криптиране, базирано на вашия мейл като заместител на открит ключ), схеми за Proxy Re-encryption, които се използват за сигурно споделяне на данни в cloud, схеми за кратък електронен подпис и не на последно място, в криптовалути като zCash, базирани на протоколи за доказателства с нулеви разкрития, zero-knowledge proofs, и по-специално неинтерактивни доказателства, т.нар. zkSNARCs.

Сигурността на всички тези описани приложения се базира на трудността на един от най-фундаменталните изчислителни проблеми в криптографията: т.нар. проблем за дискретните логаритми.

Той съществува и в най-класически вариант. Ние изучаваме сложността на неговия вариант за елиптични криви като използваме дълбоки познания за структурата на тези математически обекти, за да получим информация за това как се избират параметри на тези криптографски системи (кои параметри позволяват оптимална сигурност).

Промени ли се по някакъв начин дейността на Inpher през месеците след обявяване на пандемията?

– Пазарите, на които работим са много динамични от началото на пандемията. Видяхме динамики и промени в приоритетите на големите финансови институции по отношение на конфиденциалност на данни. От друга страна,

пандемията отвори нови и интересни пазари за криптографски изчисления като дигитално здравеопазване – дигитална диагностика, клинични изследвания и дори генно инженерство.

Последното е доста мотивиращо за компания като Inpher, тъй като наистина бихме могли да помогнем за решаването на ключови проблеми. Появиха се и не малко възможности за сътрудничество с големи технологични компании, развиващи технологии в тези области.

В каква посока очаквате да бъдат промените след връщането към нормалността, доколкото това е възможно?

– Очаквам хората да се замислят повече за фундаментални въпроси относно бъдещето на науката и предприемачеството. Всички видяхме, че

това да си тесен специалист в едно направление или научна област не успява да реши глобални проблеми като пандемията. Подобни проблеми са изключително комплексни и изискват ефективни взаимодействия и комуникация между много и различни области на науката

Например, съчетанието на биомедицина, биоинформатика и изкуствен интелект за изучаване на различни свойства на протеините на вируса SARS-Cov-2, които са важни за разбиране на различни механизми и създаване на лекарства, компютърни симулации в епидемиологията и т.н.

За Вас лично как протече този период?

– Доста динамично. Освен интензивната работа в компанията по усъвършенстване на технологията и развитие на бизнеса на компанията, в този динамичен период, успях да науча и практикувам и не малко социално предприемачество, което е изключително важно в днешно време. Включих се като ментор и лектор на успешния българския хакатон (HackTheCrisis). Точно по време на хакатона създадохме и успешната кампания “На Първа Линия” (заедно с Мина Драганова и Андрей Райков), чрез която набрахме 120 000 лв., за да закупим висококачествени маски FFP2 за нуждите на основни болници в различните области на България. Маските раздаваме по строг математически модел, анализиращ различни данни от COVID статистиката на страната ни.

Бих препоръчал на всеки предприемач в науката да се докосне поне малко до социалното предприемачество и да си даде добре сметка за импакта на предприемачеството върху проблемите на обществото.

Предстои ви първа среща с участниците в Предприемачи в науката. Какво искате да научат от Вас?

– Бих искал най-вече да споделя опита си, в това число и допуснатите грешки. Основното ми послание все пак е необходимостта от интердисциплинарност в науката за изграждане на високотехнологични решения с импакт върху индустрията.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.


8000 лв. докторантска стипендия

Докторантска стипендия

Носителят на докторантската стипендия за 2020 г.

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close