Димитър Димов: Нашият спин-оф успя да преживее кризата и да пожъне успех

Димитър Димов: Нашият спин-оф успя да преживее кризата и да пожъне успех

Category : Лектори

Той е най-младият лектор на Предприемачи в науката. Завършва Американския колеж в София през 2011 г. с профил математика, физика и компютърни науки. Избира да продължи образованието си в областта на строителното инженерство в University of Exeter, откъдето и по-късно получава и докторска степен по Нанотехнологии през 2018 г., а няколко месеца по-късно вече има регистриран спин-оф с университета. Носител е на наградата Philip Booth Prize in Engineering – награден за най-добра дипломна работа във випуска си през 2015 г., благодарение на която е поканен да следва докторантура веднага след бакалавърска степен – рядко срещано призвание, особено в точните науки, при които в 99% от случайте е нужна и магистърска степен. Научната статия на Димитър и неговия ръководител проф. Моника Крачиун, излиза в престижния немски журнал Advanced Functional Materials през 2018 г. и иновативното откритие е отразено в повече от 50 световни медии, включително The Guardian, BBC, The Architects Journal, американското NBS, индийският Таймс.
Димитър има кратък стаж и като инженер в София, но изследователската работа по време на докторантурата му го мотивира да обмисля иновативен стартъп в областта на научните си интереси – Nanoscience Engineering. Успява да направи това в партньорство с University of Exeter и през февруари 2019 г. основава Concrene Limited, която лицензира първата на пазара нанотехнология за намаляване на въглеродните емисии при употребата на бетон. Откритието е с регистриран патент и очакващ одобрение от различни държави по света. Английската строителна индустрия също признава откритието като кани младия български учен на две престижни годишни награди – New Civil Engineer TechFest 2018 и RESI convention 2019. Миналата година влезе в годишната селекция “30 под 30” на FORBES България.

Отново се срещаме за представяне в програмата, но този път ситуацията е изключително необичайна. Как се отрази промяната през последните няколко месеца на работата на твоя спин-оф?

– Благодаря за поканата и поздравления за усилията и отделеното време за организирането на цялата програма. Мисля, че имате страхотен успех, мисия, визия и изпълнение.
Нашият спин-оф успя да преживее кризата и даже да пожъне успех. Но през първата и втората четвърт на 2020 г. очаквано нямахме почти никакво движение и работата беше намалена с 80-90%, защото всички наши клиенти, бетонопроизводители, бяха затворили и разпуснали временно служителите си.
Строителната индустрия, тук в UK, изначало има много грешен финансов модел и структура на намаляване на риска чрез наемане на подизпълнители, което се отрази на всички участници в supply chain, особено на доставчиците на материали. Но както във всяка индустрия има и бизнеси, които имат добро финансово планиране и голяма ликвидност – точно такива сега, когато паднаха мерките за работа от вкъщи, могат да инвестират в нови иновации и да разширят пазарния си дял. В момента работим с двама такива бетонопроизводители. Те виждат голямо предимство от стратегическа гледна точка и пазарно позициониране да започнат да ползват нашата иновативна технология Concrene®.

Как се промени цената на графена?

-Цената на графена продължава да пада, защото има търсене – наноматериалът все повече навлиза в различни крайни продукти като например седалки за коли (Ford инвестираха), батерии (Samsung), рамки за велосипеди, гуми, различни полимери и не на последно място – строителство. За разлика от миналата година, вече имаме двама ясно изявени конкуренти, които са започнали да ползват бетон с графен.

Нашето трето тримесечие започна изключително успешно – станахме официален партньор и представител на графена на Thomas Swan UK, което идеално пасва на нашия бизнес модел.

Това не само вдъхва увереност у всички наши клиенти, но и производственият капацитет на Thomas Swan позволява цени на едро от £30/kg, което в някои случаи прави Concrene® по-евтин от нормалния бетон.


Снимки от годишната селекция “30 под 30” на FORBES България

Как очакваш да се развият нещата до края на годината?

-Според мен ще има позитивно развитие за строителната индустрия и в частност модулното жилищно строене. Правителството има сериозни намерения да намалява карбоновите емисии на държавно ниво (Carbon neutral pledge by 2050) и ще насърчава малкия и среден строителен бизнес да се развива в тази насока. Също така има инициатива наречена Homes for Heroes, която насърчава всички Key Workers да могат да си купят ново жилище на ниски цени.

Комбинацията от тези фактори и инициативи е много добре дошла за нас, защото технологията Concrene е много подходяща за модулно строителство и намалява карбоновите емисии.

Великобритания е от най-засегнатите от коронавируса. В личен план как преминаха за теб дните на изолация?

– Великобритания – да, Лондон – не толкова. Тук нямаше толкова случаи (пропорциално на всички в държавата/брой население). Дните на изолация ми дадоха време да се спра, да се замисля за ежедневието и приоритетите си – здравето на семейството остава по-важно от всичко.
Аз съм защитник на идеята, че трябва да има баланс между офис и работа от вкъщи – за мен идеалното ще е 3 дни вкъщи и 2 дни в офиса. Така хем ще има разнообразие, хем продуктивност, възможност за срещи с клиенти и социален контакт с колеги, а в същото време значително ще се намали времето за транспорт, все пак тук 2 часа на ден в метрото са нещо нормално. Надявам се това да стане новата норма и да се разчупи стереотипът, че човек е продуктивен само зад бюро в офис.
А иначе като цяло коронавирусът ни показа в колко нестабилна и неестествено издута икономика живеем. Уж 10 години напредък, силен борсов пазар, постоянен растеж, непрекъснато нови работни места, а като сложиш целия механизъм на пауза за два месеца (1.6% от целия цикъл) изведнъж всичко се срива и идва нечувана рецесия? Има нещо гнило на много фундаментално ниво.

Как се връща бизнесът към офлайн ежедневието сега?

Трудно и неестествено – всички нови рестрикции са нужни, безспорно, но създават много неудобства. Аз бих изчакал за така очакваната ваксина и просто бих възстановил работния цикъл и атмосфера по стария начин. Иначе е половинчата работа.

Университетите обаче се готвят за нова онлайн учебна година. Какво се променя в самата технология на преподаване? Каква е нагласата в академичните среди?

-Има сериозни притеснения – точно днес обявиха, че ще се съкратят много лектори и професори на граждански договори, за да намалят разходи. Отделно ако лабораториите не работят, учените няма да могат да си вършат работата както трябва, съответно няма научни статии и най-болезненото – без публикации няма финансиране. Така че, ако не се върне нормалният достъп до лабораториите, ще има сериозни щети за цялата академична среда, визирам, тази която се занимава с експерименти, за теоретиците предполагам няма особена турбуленция. Относно преподаването – хуманитарните науки ще са ок. Нивото на техническите и практическите ще падне просто, защото няма как всичко да бъде преподавано в Zoom – трябва да го пипнеш с ръце и да видиш с очи.

През април британското правителство обяви пакет от 1.25 милиарда британски лири в помощ на стартъп сектора в страната, за да може той да оцелее по време на пандемията. Имаш ли наблюдения как се разви процесът на усвояване на тези средства?

-Не, нямам за съжаление. Доколкото бях чел, основният критерий да получиш тези пари беше, че държавата ще ти ги даде само ако частен инвеститор покрие другата половина от инвестицията. Нарича се matching the investment, което автоматично значи, че всички стартъпи pre-seed A (pre-revenue), които още не са се разраснали, нямат достъп до тези пари.

И преди пандемията имаше сериозен натиск за зелени решения в икономиката, но сега дори се говори да се подпомагат бизнеси за фирми, които ще намалят въглеродните емисии. Може ли това да е един от положителните ефекти на кризата?

-Това трябва да е приоритет номер 1 на всички, със или без пандемия, иначе ще се повиши глобалната температура и няма да има връщане назад.

Със сигурност кризата ще ускори финансирането и интереса към бизнеси, които предлагат „зелени“ решения.

Много е важно за инвеститорите да направят сериозен due diligence и да проверят всичко преди да инвестират в определена „зелена“ технология.

А как се промени динамиката на стартиране на бизнеси? Намаляха ли новите стартъп и спин-оф компании на острова?

-Нямам поглед върху това – предполагам, че доста angel investors са заели по-предпазлива позиция, така че новите стартъпи ще се надяват повече на държавно финансиране или акселератори. Но винаги има изключения и инвеститори, които знаят, че по-време на криза те имат повече сила в преговорите и могат да сключат добра сделка със стартъпи, които имат крещяща нужда от кеш.
Друга интересна тенденция е, че се спука балонът на еднорозите (unicorns) и доста спаднаха оценките на доста компании (valuations) Предполагам това е отражение на по-глобалните икономически фактори.

Кои университети успяват в тази ситуация да създават нови компании?

-За пореден път Cambridge and Oxford са лидери, особено с технологии, свързани с ваксини, лекарства и медицинска техника. Предполагам всички други са дали на заден ход по един или друг начин.

Много от новините в Европа за изследванията, свързани с COVID-19 у нас идваха от Лондон. Смяташ ли, че хората осъзнаха важността на работата на учените, техните изследвания и новите технологии?

– Определено има необичаен интерес от инвеститорите към технологии, идващи от университети (Oxford & Cambridge), но той е само към нещо свързано с ваксината. Не мисля, че другите разработки от различни сфери ще се радват на същото внимание и уважение.
Общественото мнение се фокусира най-много към хората, които работят в полза на обществото – всички професионалисти от медицината, полиция, военни и т.н. И с право – време беше тези хора, които рискуват личния си живот в името на другите, да получат нужното уважение и финансово възнаграждение. За съжаление не мисля, че учените и техните изследвания влизат в тази група в тази здравна/икономическа криза.

Беше казал, че очакваш от предприемачите в науката да те убедят да инвестираш в техните проекти. Успяха ли?

-Да! Винаги се опитвам да провокирам основателите, особено тези с академична кариера, да ме убедят да инвестирам, не защото ще го направя наистина, а

защото най-трудното за един учен е да се отърси от фактическото и логическо мислене и да започне да мисли като предприемач. Много от миналогодишните участници успяха да се поставят/видят в тази друга светлина и биха пожънали голям успех. Стискам им много палци.

Тази година какво би искал да научат от теб участниците?

-В последните 6 месеца имах много разговори с Venture Capital Funds, institutional investors и ментори. Бих бил полезен с информация за Стъпка 2 от стартъп приключението – ако Стъпка 1 е как да създадеш спин-офф с ангел инвеститор, то Стъпка 2 е какво да направиш и какъв ти е checklist-a за следваща, по-голяма инвестиция. Но ако на участниците им е по-интересно да чуят за Стъпка 1, с удоволствие бих разказал и за тази фаза от нашето приключение. Готов съм да помогна с каквото мога. Успех на всички!

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.

Повече за компанията Concrene Димитър Димов разказва – тук.


8000 лв. докторантска стипендия

Докторантска стипендия

Носителят на докторантската стипендия за 2020 г.

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close