Деница Згурева: Надявам се идеалите и целите на Карол да станат естествена атмосфера на българската наука

Аз съм…Деница Згурева, носител на докторантската стипендия за 2015 година, в момента съм главен асистент в Технически университет – София, Колеж по енергетика и електроника. Освен преподавателска дейност имам и ангажименти като отговорник по електронното обучение и електронното управление на звеното, свързани със създаването и поддържането на система за отдалечено обучение в реално време. Участвам и съм ръководител на няколко научни проекта в областта на опазването на околната среда и производството на нови горива от уловен въглероден диоксид. Работя активно със студенти по теми извън задължителните университетски курсове в областта на улавянето на въглероден диоксид, неговото оползотворяване, съхранението на енергия от възобновяеми енергийни източници, управлението на отпадъци от и за енергийни приложения, както и в областта на ядрената енергетика.

В годината на отличието…

Това определено беше най-интересната и вълнуваща година от моята докторантура. Едновременно с отговорността, която изпитвах към високото признание, получих и многобройни възможности, които до този момент не изглеждаха реални.

Финансовите средства ми помогнаха да ускоря значително темповете на работа и ми предоставиха възможност да реализирам дейности, които при други обстоятелства щяха да останат неосъществени. Част от средствата изразходвах за лабораторно оборудване, най-вече консумативи за експерименталната ми дейност. Закупих и допълнителен компютър, който ми беше необходим за осъществяване на моделиране на процесите, които изучавам в лабораторна среда, с цел по-нататъшното им мащабиране до пилотна инсталация. Средствата ми осигуриха възможност да осъществя няколко пътувания извън страната, с цел участие в международни енергийни форуми и изложения.

Докторантската стипендия на Карол далеч не беше само финансова облага, напротив, тя ми донесе много повече благодарение на всички познанства и контакти, които изградих през тази една година в качеството си на докторант за 2015.

Пет години по-късно аз все още поддържам контакт с хората, с които се запознах тогава, а с някои дори имаме обща изследователска работа. Често попадам в служебни ситуации, в които трябва да комуникирам с друг учен на „академичен“ език и ми става много приятно, когато чуя по телефона или прочета в e-mail: „Здравей, Дени, ние се познаваме от Карол, виждали сме се там и там…“.

Това е страхотен атестат за основната мисия на Фондация Карол Знание, а именно да бъде комуникатор на науката и учените в България. Определено,

откакто получих това признание, аз се чувствам като част от едно общество с обща мисия, което всяка година се разраства все повече и се надявам един ден идеалите, залегнали в целите на докторантската програма на Карол, да се превърнат в естествената атмосфера на българската наука.

Кариерата ми след това…Защитата на дисертационния ми труд беше в рамките на 3-годишния срок и се осъществи няколко месеца, след като предадох (с голяма носталгия) щафетата на следващия докторант на Карол – Никола Каравасилев. Винаги съм била мотивирана да завърша труда си навреме, но това, че бях докторант на Карол за 2015 година се оказа един допълнителен емоционален и съзнателен стимул.

Изпитвайки гордост от тази награда, аз изпитвах и отговорност, която ме мотивираше да надграждам себе си и труда си и да не предам огромното доверие, което ми гласува журито преди коледните празници през 2014 година.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол…е чест.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката. По тази тема имам особено мнение…:) Много ми харесва новаторската за България инициатива, която фондация Карол Знание предприе с програмата „Предприемачи в науката“.

В нашето образование, в ежедневието и в ценностната система на българина, предприемачеството е нещо далечно и непознато. И макар хората да разбират колко е необходимо, трудно го материализират.

Безспорен е фактът, че науката трябва да функционира и да се развива, за да подобрява и усъвършенства нашия живот като общество и отделни личности. Не одобрявам мнението, което се прокрадва из обществото и обществениците, че няма смисъл от наука, която не влиза в реалното производство. Категорично не се съгласявам с това и примерите, които мога да дам са безброй.Нека вземем най-близкото до нас хората, като живи същества – здравеопазването и фармацевтиката. Още не е минала година от началото на пандемията от коронавирус Covid -19, всички хора по света се вълнуват, страхуват и очакват…Какво? Лекарство, ваксина, повече лекари, повече легла…Свидетели сме как имунолозите се надпреварват с времето, за да изследват, опознаят и противодействат на заразата. Това са хора, специалисти, учени, които не само не са предприемачи, а и не трябва да бъдат, за доброто на всички…

Подобен пример мога да дам и с ядреното инженерство и с още много области, но се надявам, че съм предала правилно есенцията на мислите си. За всички нас, независимо в кой край на света сме, е необходимо да има учени, които да бъдат „просто“ учени. Да работят в своите лаборатории, да творят (защото науката е изкуство), да получават грешни резултати, да променят подходите си, да получават хубави резултати….А след тях има още поредица от специалисти, които могат да материализират всичко.

В този контекст, искам да изкажа мнението си, че не трябва да разделяме нещата на крайности. И аз мисля и се чувствам като предприемач в науката, защото предприемачеството (за мен, не знам на теория как е :)) не се свежда до изграждане на start-up или интегриране на научен резултат в индустрията. Един учен може да бъде предприемач в своята дейност… да бъде предприемчив, получавайки и предавайки знания и опит (и то правейки го като „професионален търговец“), които след това да послужат на следващото стъпало, водещо до ползата. Категорично смятам, че

добрият учен трябва да бъде и добър предприемач, но от гледна точка на инвестиции и управление на нематериални активи. Дали и как това ще донесе финансова полза за учения, преди всичко за мен е въпрос на желание от негова страна…

Винаги съм определяла г-н Каролев като единственият на мен познат филантроп у нас, давайки толкова много на младите (не само учени), без да очаква нещо в замяна, дори по мои наблюдения, стоейки в сянка на собствените си дела. И смятам, че у нас има учени, които подобно на него, правят наука заради самата нея…без очаквания за ползи, без умисъл, без амбиции… А само за да я има така, както изглежда в техните представи, правилна, подредена и вечна.

Гордея се със семейството си и със студентите, на които преподавам и с които работя по извънкласни дейности

В науката сега мечтая…да посрещна поредното предизвикателство.

Моята голяма идея… от научна гледна точка, бих могла да я определя като идея за изцяло реализирана кръгова икономика в областта на енергетиката… всеки отпадък да се превърне в полезна суровина и хората не само да не се притесняват за състоянието на околната среда,

а да имат и възможността да потребяват електрическа енергия на „поносима“ цена…без спекулации. От лична гледна точка, моята голяма идея е свързана с обективното ограмотяване на малки и по-големи.

Моята голяма цел…е да участвам активно и да допринеса в процеса за повишаване на качеството на образованието и на научните изследвания в България.

Пожелавам… най-вече здраве на всички мои познати и непознати, на фондация Карол Знание, на всички в общността, на носителите, на бъдещите носители, на кандидатите, на българската наука. Пожелавам всяко действие и противодействие в живота на всеки един да бъде съпроводено с голяма доза разум и поръсено за сладост с красиви емоции.

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.

Как да кандидатствате за докторантската стипендия – тук.