Двама са носителите на наградата Предприемач в науката

Двама са носителите на наградата Предприемач в науката

Д-р Мариела Василева-Славева и инж. Калин Николов са победители в конкурса Предприемач в науката. Всеки от тях ще получи 15 000 лв. парична награда от фондация Карол Знание.

За първи път тази година парични награди на конкурса връчва и фондация „Лъчезар Цоцорков“, която отличи 5 проекта. Това са проектите на двамата лауреати: COSMOS – първата българска виртуална биобанка за туморни тъкани и Decarbonizer – на мисия за по-ниски емисии, Фотоволтаичен енергиен кооператив в многофамилни жилищни сгради на Тодор Тонев, докторант от Технически университет – Варна, Реализиране на система за анализ на наночастици на Мартин Ралчев, докторант от Технически университет – София и Детската градина – щастливо място на Теодора Пампулова, докторант от Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски“. Всеки от 5-те проекта получава парична награда от 2 000 лв.

В изключително оспорваната надпревара се състезаваха 13 проекта и участници от университети в София, Пловдив, Варна и Велико Търново.

Кои са двамата носители на наградата Предприемач в науката?

Д-р Мариела Василева-Славева в момента е хирург в Университетска болница Аджибдем Сити Клиник София. През 2016 г. защитава дисертация по проект за прогностичните и предиктивни фактори при карцинома на гърда. Като част от него, участва в създаването на първата биобанка за туморни тъкани от болни с карцином на гърдата в Медицински Университет София. Две години по-късно специализира в Холандския Национален раков институт, където вижда как добрите клинични практики се съчетават с иновативни изследователски подходи в името на едни изключителни резултати от лечението.

През 2019 г. печели едногодишна стипендия на Европейската асоциация по медицинска онкология за изследователска работа в EXTRO-lab, Катедра по онкология и лъчетерапия на Медицински университет Инсбрук, Австрия. „Там се запознах със същината на лабораторните изследвания и осъзнах огромната полза от фундаменталните изследвания, но и техните ограничения“, разказва д-р Василева. В Университета в Инсбрук, всяко отделение има своя биобанка, в която се съхраняват тъкани и клинични данни, но тъй като софтуерът на всяка от тях е различен, данните от биобанките не могат да се използват заедно и да се обобщят.

Този опит е в основата на идеята ѝ за COSMOS- първата българска виртуална биобанка за туморни тъкани у нас. Това е и проектът, с който спечели журито на конкурса Предприемач в науката и награда от фондация „Лъчезар Цоцорков“.

„Създаването на виртуална биобанка, обединяваща клинични данни за пациенти от различни центрове дава възможност лесно да се обработи голяма и достоверна информация, свързана със съответните заболявания, дава огромно поле за анализ на общи данни и открива много възможности за международна колаборация.

Виртуалната биобанка, упралявана правилно, може да допълни данните на националните ракови регистри и изключително да обогати данните на отделните онкологични центрове. Може да се използва като система за организация на патологичните и хирургичните отделения или дори на лъчетерапевтичните и онкологини звена в центровете, които разполагат с отделение по патология“, добавя д-р Василева. Тя работи в екип с доц. Ангел Йорданов, който тази година е създал биобанка за гинекологични тумори в Медицинския университет в Плевен. Заедно планират стартъп, с който да реализират проекта за национална виртуална биобанка за туморни тъкани.

Д-р Мариела Василева-Славева е член на борда на Клуба на възпитаниците на Методи в клиничното изследване на рака – MCCR Alumni Club (MAC) и на борда на младите хирурзи на Европейската асоциация по хирургична онкология (Young Alumni Club of ESSO). Секретар е на сдружение „Жените в онкологията – България“.

В науката мечтая да бъдем на режещото острие на научните постижения, но и за постоянство и плодотворство, без лимити.

Инж. Калин Николов е съосновател на технологичния стартъп Техноватори. В момента е докторант в Техническия университет във Варна. Завършил е бакалавърска, и магистърска степен от Икономически университет – Варна – счетоводство и контрол и МИО, а от ТУ-Варна – като електроинженер, специалност ВЕИ.

Проектът, с който спечели е Decarbonizer – на мисия за по-ниски емисии, разработен от екипа на Техноватори. Decarbonizer е система за производство на оксиводород, който ще бъде инсталиран в двигатели с вътрешно горене. До момента компанията има изработени няколко оксиводородни клетки, с които постигат намаляване на обема на отработените газове и консумацията на гориво. Декарбонизаторът произвежда оксиводород, който през всмукателната система на двигателя участва в горивния процес. Като допълнителен източник на енергия, газта води по по-ефективно изгаряне на горивната смес и съответно до намалени емисии.

„След валидиране на резултатите и оптимизиране на работата на клетките, нашата основна цел е изграждането и внедряването на такива клетки в корабни двигатели. Ефектът от намаляването на емисиите там ще бъде най-осезаем, а и самата корабна индустрия е под голям институционален натиск да намали вредните газове“,

разказва инж. Николов. Той добавя, че по този начин разработката им постига две от целите на ООН за устойчиво развитие – повишена енергийна ефективност и по-ниско ниво на парникови газове.

Освен работата по проекта за декарбонизатора, с ТУ-Варна създава отделна лаборатория за изследване производството на водород и водородни производни (HyLab), като изцяло ново направление в университета. През юни т.г. започва нейното изграждане, със спечелени средства от вътрешен проект на университета. Тази лаборатория ще даде възможности за създаване на готови експериментални модели за тестване и анализ на водородно оборудване, ще въвежда студентите във водородни технологии чрез практически методи и работа с бизнеса, ще позволи събиране на данни за ефективността на водородно оборудване, които ще позволят ефективно проектно планиране.

„Транспортният сектор е от основните замърсители след енергетиката. Делът на въглеродните емисии се равнява на 16% от общия дял на парниковите газове. Преходът към по-чист транспорт според най-добрия сценарий ще се случи след около 50 години. Собствениците на транспортни компании са принудени инвестират милиони евра, за да покрият изискванията на международните организации. Нашето решение може да бъде достъпно още сега и да доведе до редуциране на емисиите в атмосферата. А декарбонизацията на производството на водород е възможно да се осъществи посредством използването на електроенергия, получена от възобновяеми енергийни източници чрез електролиза на водата“, казва инж. Николов.

По време на презентацията в конкурса той съобщи, че първият прототип е готов и ще бъде инсталиран на автобус на община Дългопол. Това вероятно ще се случи още до края на тази година. За изграждане на производствена база екипът на Техноватори ще търси стратегически инвеститор.

В науката мечтая да помогна на развитието на съвременното обучение в университетите. Първата стъпка е HyLab. Научните ми разработки винаги ще бъдат подбрани така, че да са приложими в практиката и да бъдат реализуеми като бизнес начинание.

Другите участници в конкурса и проектите им – тук.


Предприемач в науката 2021

Носителят на докторантската стипендия за 2021 г.

Анкета

8000 лв. докторантска стипендия

Предприемачи в науката

След 10 години

Предприемачи в науката 2020

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close