Даниел Томов

Даниел Томов

Category : Лектори

Научните институти и бизнесът трябва да разчистят тежкия багаж на старите схващания
за това как се прави наука

Мечтателят. Така е определена ролята на Даниел Томов в инвестиционния фонд за стартиращи бизнеси Eleven. Той е партньор и съосновател на фонда за рискови инвестиции, създаден през 2012 г. От своето начало, фондът е подкрепил над 100 стартиращи компании от България и региона, с близо 12 млн. евро инвестиции. Първоначално капиталът е набран от Европейския Инвестиционен Фонд (EIF) по програма JEREMIE, а през 2018 Eleven набира 6 млн. евро от частни инвеститори, които ще бъдат вложени в стартиращи технологични компании в предстоящите три години. Специализацията на Eleven е технологични бизнеси в начален етап, като през годините фокусът се измества от предоставяне на структурирана обучителна и менторска програма за прохождащите предприемачи, към това да се предоставя индивидуална подкрепа за относително по-зрели екипи, които развиват своя пазар и партньорска мрежа.

Даниел Томов е един от пионерите в рисковите инвестиции в областта на информационните технологии в България. Завършил е Приложна икономика и бизнес администрация в Американския университет в България.


Как един предприемач, създател на различни компании и бизнеси, би определил „предприемачите в науката“? Какъв трябва да бъде ученият-предприемач?

– Учените и изследователите носят важно предприемаческо качество – да подлагат на съмнение текущото състояние на нещата, и да конструират хипотези, за това как да се решат заобикалящите ни предизвикателства по нов начин. В същото време, за да бъдат и предприемачи, учените следва да бъдат така отворени и към различни приложения и бизнес модели, които да стъпват на тяхното знание. Комерсиализацията на науката е свързана с поставянето и потвърждаването на конкретни хипотези – в повечето случаи, преди да се получи валидиране на определени бизнес допускания, не може да знаем дали даден продукт на науката има пазар.

В компаниите, които до този момент е подкрепил Eleven, има ли такива, създадени от хора на науката?

– Да, инвестирали сме в компании, сред чийто съоснователи има хора, които се занимават с наука и преподавателска работа. Обикновено ние се включваме, когато има вече сформиран бизнес екип или първоначални продажби на продукта.

Какъв трябва да бъде един проект за бизнес, само на хартия, за да откриете в него потенциал и да го подкрепите?

– Изключение е за нас да разглеждаме проекти само на хартия. Така или иначе,

за нас най-важен е екипът. Ако екипът обединява основатели, които имат сериозен бизнес и професионален опит в дадена индустрия, вероятността да ги подкрепим се увеличава.

Както споменах, за да се създаде успешен продукт с висока добавена стойност, обикновено трябва да се валидират редица технически и пазарни хипотези. Компанията трябва да може да покаже потвърждение на тези хипотези по един или друг начин.

Партньорите в Eleven

Какви са технологичните компании, които сте подкрепили по този начин извън сферата на информационните технологии?

– Dronamics е компания, която разработва модел на голям безпилотен товарен самолет, автономно превозващ до 350кг. карго на 2500 км. разстояние. От всички проекти, които сме подкрепили, този вероятно е с най-голям интервал от нужно време, преди да се стигне до пазарна реализация. Все пак, бизнеси като този, са по-скоро изключение в нашето портфолио, тъй като при тях има твърде много непотвърдени хипотези.

Защо, според Вас, учените у нас не създават стартъпи, както се случва в Европа и още повече в САЩ?

– Както насочва въпроса, за да се създават успешни бизнеси, стъпващи на науката, е необходимо да има подходяща заобикаляща среда. Освен самите учени, в уравнението участват така също научните институти, развойните звена на големите корпорации, бизнес професионалистите, инвеститорите и т.н. Все още се натрупва опит сред тези ключови групи от хора, а и тяхното разбиране помежду си и формите на сътрудничество тепърва се градят. От една страна, учените трябва да се стремят да реализират част от работата си в големи компании, от друга страна, е нужно в България да оперират повече предприятия, базиращи бизнеса си на високи технологии.

Когато учените имат разбиране за работата на бизнеса, вероятността да стартират свои бизнес е по-голяма.

От нашия портфейл мога да дам пример с Analytics4Everyone. Зад компанията седи опитен екип, който идва от големия бизнес, а в същото време имаме и основател, който е доцент в Техническия Университет.

Как може да се промени това и България да стане добро място за стартиране на бизнес за младите учени извън IT сектора?

– IT секторът е привлекателен, тъй като в България той има свой гръбнак в лицето на редица български и чужди компании. В него има място както за хора практици, така и за по-сериозна развойна дейност. Когато учените от други сфери могат да намерят бизнес реализация в България, вместо да заминават за други държави, това ще отпуши още сектори.

Научните институти и бизнесът трябва да си говорят по-открито и да разчистят тежкия багаж на старите схващания за това как изглежда и се прави наука.

Какъв тип компании ще подкрепя Eleven 2.0?

– Фокусът с втория ни фонд е върху компании предимно с B2B пазарен модел, базирани на технологичен продукт с висока добавена стойност. Разглеждаме и проекти извън тези рамки, за случаите, когато екипът или резултатите на бизнеса ни впечатлят особено много.

Вие ли стигате до компаниите или те стигат до вас?

– Процесът е двупосочен. Така, както компании се свързват с нас, така и ние се оглеждаме за изгряващи звезди наоколо. Практиката показва, че

90% от компаниите, в които влизаме в преговори, са на екипи с които имаме предходно познанство или са ни препоръчани от някой от нашите предприемачи, ментори и други контакти.

Как избирате компаниите, в които да инвестирате?

– Гледаме дали компанията разрешава сериозен бизнес проблем, за който има достатъчно широк пазар.

Търсим компании, които притежават изразено техническо или друго конкурентно предимство.

Харесваме екипи, чийто основатели имат балансиран опит както в конкретната индустрия, а така също и в продажбите и маркетинга. Ако продуктът вече се ползва от клиенти, това е силен атестат.

Как се развива една компания, която сте подкрепили и след колко време преценявате дали инвестицията е успешна?

– Когато инвестираме в една компания, започваме активно да работим с екипа, за да ускорим и подпомогнем навлизането на пазара и правилното позициониране на продукта. Допринасяме както с нашия опит и съвети, така и с тясно специализираните знания на нашата мрежа от ментори. Типично фонд като нашия работи с една компания между 5-7 години, след което продава своя дял на друг стратегически или финансов инвеститор. Ако компанията се развива успешно, тази продажба носи многократна възвръщаемост за първоначалните инвеститори като нас.

Как учените, които работят върху интересен и значим проблем могат да стигнат до бизнеса? Има ли съществуващ път, който всеки трябва да извърви, или всеки трябва да търси възможност и да проправя свой?

– Големите компании все повече осъзнават, че стартиращи инициативи могат да бъдат източник на иновации за тях. Редица корпорации оперират свои програми, където приветстват разработки на екипи от цял свят. Тези програми могат да бъдат добър източник на първи клиенти. Корпорациите в България нямат много такива инициативи, но със сигурност дори и в тях, има усещане за нуждата от привличане на иновации. Ние от Eleven понастоящем работим за създаване на такива програми и в България.

Съветът ми към младите учени, които желаят да бъдат предприемачи, е да сформират екип зад своите идеи. Екипът е важно да съчетава различни умения, както научни и технически, така също и бизнес такива.

Ако авторът на една разработка не е склонен да привлече бизнес съдружници, с които да разпределят отговорностите и собствеността в компанията, обикновено разработката не успява да реализира пълния си потенциал.

Екипът на Eleven

Вашата кауза е да помагате на талантливи хора да осъществят мечтите си. Как ще насърчите участниците в Предприемачи в науката да направят сериозната крачка към мечтата си да видят практическата реализация на научната си работа?

– Бих насърчил участниците, с примери, че стартъп средата в България се развива много добре и че все повече ресурси и хора са наоколо, за да ги подкрепят по този път. Важно е човек да тръгва с нагласата, че работата е сериозна, но

готовността да търсиш и получиш помощ може да те отведе далеч.

Кой е митът, който държите да разбиете при срещата си с младите учени?

– Митът който често срещаме, е че инвеститорите или бизнес съдружниците искат да откраднат идеите на учените и изобретателите и неоснователно да се обогатят от това. На практика бизнес съдружниците също са предприемачи и носят отговорност за компанията, а пък професионалните инвеститори се борят да подкрепят добри екипи, които имат нужните качества за успех. Разбира се, така както ние проверяваме репутацията на хората, в които инвестираме, предприемачите също трябва да проверяват репутацията, на хората с които работят.

С опита на човек, който не само оценява проекти, но и финансира стартиращи бизнеси, как ще опишете победителят в нашия конкурс Предприемач в науката, който би получил цялата сума от 30 000 лв,?

– Бих го описал като изследовател, който е готов да се впуска в нови начинания извън зоната на комфорт. Това е някой, който не се страхува да говори с клиенти и партньори, и да чува обратна връзка за продукта и работата си. Трябва да е зареден с позитивизъм и енергия, да продължава дори когато нещата не вървят. Това е още човек, който е склонен и отворен да получава съвети от хора, които не разбират науката, но пък имат знания в други сфери.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Предприемачи в науката!


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close