Владимир Николов: Развитието на динозавровата палеонтология у нас се превърна в моя мисия

Владимир Николов: Развитието на динозавровата палеонтология у нас се превърна в моя мисия

Аз съм Владимир Николов, носител на докторантската стипендия на фондация Карол Знание за 2020 година. С известни уговорки, понеже за мен подобни определения носят тежест и не бива да се раздават лековато, в професионално отношение бих казал, че съм палеонтолог – имам магистърска степен по „Геология и палеонтология“ от Геолого-географския факултет на Софийския университет, а понастоящем съм редовен докторант в Националния природонаучен музей към БАН.

До този момент работата ми е била съсредоточена основно върху изучаване на костната хистология на нептичите динозаври в България, но от началото на докторантурата ми тези изследвания се разшириха и вече обхващат и фосилни бозайници с миоценска възраст, като същевременно участвам активно в проучването на находището с къснокредна гръбначна фауна (динозаври и други влечуги) край град Трън. Понеже всичко това не е достатъчно, също така съм и палеоилюстратор, което ще рече – художник, създаващ научно-обосновани реконструкции на изчезнали форми на живот. С оглед на написаното предполагам, че някои могат да ме опишат като хлапе, което не е превъзмогнало детското си възхищение и любов към праисторическия свят и неговите тайни.

 

В годината на отличието…въпреки че светът все едно беше запратен в някоя паралелна Вселена, успях да изпълня основната част от планираните по докторантурата ми дейности. На 16-ти март, след повече от две години работа, от печат излезе първата ми научна статия като първи автор. В нея с колегите от Националния природонаучен музей – БАН, Софийския университет и Геологичния институт – БАН

описахме третата находка от нептичи динозавър у нас и вероятно първата от титанозавър.

През август проведохме третата по ред палеонтологична експедиция до находището на динозаври и друга къснокредна фауна край град Трън. Това определено нямаше да бъде възможно, поне не и по начина, по който се случи, без стипендията на фондация Карол Знание.

 

Теренните ни изследвания се увенчаха с успех – не само установихме още два скални пласта съдържащи фосили от тетраподна фауна (в случая нови находки от нептичи динозаври и костенурки), но също така открихме нови зъби от древни роднини на крокодилите, както и първите за България останки от къснокредни сухоземни микрогръбначни и по-конкретно – жаби. След завръщането от терена, вдъхновени от откритото и наученото до момента, с колегите

решихме да подготвим научно съобщение за годишната конференция „Геонауки“ на Българското геологическо дружество, с което да запознаем българската геологична и палеонтологична общност със свършената от нас работа

през последните 3 години. В края на конференцията изнесеният от нас доклад на тема „Welcome to „Cretaceous Park“: Three years of research at the Late Cretaceous tetrapod fossil site near the town of Tran, Western Srednogorie“, на който бях първи автор, беше отличен с наградата „Професор Живко Иванов“, което е едно признание за свършената от нас работа.

Но годината не се изчерпа само с динозавърските истории от Трънско. Направих няколко посещения до Палеонтологичния музей „Димитър Ковачев“ в Асеновград (филиал на НПМ-БАН), където работих с колекциите от миоценски бозайници и по-конкретно – хипариони, от находищата на Пикермийска фауна Хаджидимово и Калиманци. Дейностите ми включваха взимане на костни проби за палеохистологичен анализ, които да ми помогнат да установя не само дали различните видове показват разлики в особеностите на костните тъкани, изграждащи костите им, но и дали тези костни тъкани са запазили сигнали с палеоклиматичен или палеоеколожки характер.

Към момента съм събрал проби от 85 костни елемента на три вида хипариони, като предстои вземането на проби от още 50 кости на няколко вида антилопи и газели обитавали Югозападна България преди 8-7 милиона години.

Събраните проби бяха обработени (вградени в смола) и предадени за изработване на палеохистологични микроскопски препарати (дюншлифи) в Шлифовата лаборатория на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Подготвените до момента 110 дюншлифа представляват основата на

първата у нас научна колекция от палеохистологични образци. Разбира се, изработването на дюншлифите се извърши изцяло благодарение на докторантската стипендия на фондация Карол Знание.

Не на последно място, спечелването на стипендията ми даде увереност да пиша научни проекти и да участвам в конкурси в търсене на по-нататъшно финансиране за работата ни в находището край град Трън. За да продължим в посоката, в която сме поели с колегите, е необходимо да мислим мащабно, а това изисква да пробваме различни възможности. Смея да твърдя, че започнах да трупам опит в писането на проекти (независимо от липсата на положителни резултати засега) и съм уверен, че успехът е въпрос само и единствено на време.

Абсолютно всичките ми научни дейности и занимания бяха облагодетелствани от факта, че съм носител на докторантската стипендия на Карол Знание.

Много по-спокойно се работи, когато знаеш, че изследванията ти са финансово подсигурени.

Кариерата ми след това…Тепърва ми предстои да разбера как ще се развият докторантските ми изследвания през оставащите две години, както и вероятната ми кариера след това. Със сигурност ми е любопитно какво ще се случи.

За мен да съм от съзвездието докторанти на Карол… е едновременно признание и огромна отговорност. Признание, защото съм успял да убедя едно респектиращо жури, съставено от експерти в различни сфери на познанието (а и на бизнеса), в смисъла и стойността на своя проект и научните въпроси, с които се занимавам. А отговорността е за това, със своята работа и научни постижения, да оправдая гласуваното ми доверие и подкрепа.

Разбира се, може да се каже, че да бъда част от  елитния клуб на звездните докторанти на фондацията е и повод за лична гордост, но това е по-скоро храна за егото, а за един учен е крайно неразумно да изпуска егото си от контрол.

Чувствам се част от общността на предприемачите в науката…Аз не съм предприемач. Като човек, който цял живот е имал интерес във фундаменталната наука, а сега има и възможността да се занимава с нея, предприемаческият начин на мислене е твърде далеч от моята природа и следователно ми е изключително трудно да се впиша в подобна общност. Въпреки това, откакто ми се наложи да пиша проекти за финансиране на изследванията си (ако не броя участието си в конкурса за докторантска стипендия на Карол Знание, през последните 10 месеца съм написал два самостоятелни проекта за научни грантове и съм спомогнал за подготовката на кандидатстване по голям научен проект),

осъзнах, че някои качества и умения от сферата на предприемачеството и бизнеса са полезни в изработването на текстове, чиято цел е да убедят институция или организация да финансират едно научно изследване. Урокът, който научих е, че е изключително важно как се представя едно изследване,

т.е. как се формулира и рекламира, особено в контекста на аудиторията, която ще го оценява. Едно е да търсиш средства от научна институция, второ от организация, насочена към популяризиране на науката чрез резултатите на проекта и трето – към бизнес организация.

Може и да не съм предприемач, но определено бих заел от предприемачите някои похвати, ако мисля, че това ще помогне на работата ми.

Гордея се…с постигнатото от мен и от колегите ми в научно отношение през последните години съвместна работа, с нашата упоритост и отстояване на вижданията ни, независимо от препятствията по пътя. Само преди десет години споменаването на експедиции, свързани с търсенето на динозаври у нас, щеше да предизвика снизходителни усмивки и подигравателни коментари. Днес тези експедиции са реалност, а подигравки вече няма. И всичко това защото нито аз (с огромната помощ на тогавашния ми научен ръководител Дочо Дочев от СУ), нито Латинка Христова (НПМ-БАН) се пречупихме пред трудностите.

Може би мъничко се гордея и с това, че някак си

успях да се преборя с палеохистологията и да се гмурна под привидно скучния ѝ повърхностен слой. Сега вече знам, че под него се крие неподозирана съкровищница от знание. Никога не съм предполагал, че съм способен да се преборя сам с първите стъпки в едно непознато у нас научно направление.

В науката сега мечтая…Може би най-логично би било да мечтая за заветната докторска титла, но не това искам най-много. Мечтая да имам възможността да продължавам да се занимавам с науката, с която се занимавам в момента, и най-вече да продължавам да бъда част от развитието на палеонтология на динозаврите (и въобще на мезозойските гръбначни животни) в България.

Мечтая за нови находища, за нови фосили, но и за това да имам достатъчно време пред себе си, за да стана свидетел на възможно повече от невероятните неща, които палеонтолозите по цял свят непрестанно откриват за древното минало на организмовия свят на нашата планета.

Моята голяма идея…Ще ми се да мисля, че голямата ми идея тепърва предстои. Но историята на науката не е в моя полза – учените с големи идеи, които обикновено променят света из основи, правят това между 20-та и 30-та си година, а аз съм попрескочил тази възраст. За мен е достатъчно да имам по-малки идеи, но добри и повече като количество.

Една от малките ми, но добри идеи беше да кандидатствам за стипендията на Карол Знание и вече се отплати многократно.

 

 

Моята голяма цел…Продължаването на теренните проучвания в находището край град Трън, както и по-нататъшното развитие на динозавровата палеонтология у нас през последната година се превърна в мисия за мен. Винаги съм считал тези неща за важни, но с времето се превърнаха от мечта, в нещо реално, постижимо, и за което си струва да вложиш усилия. С Латинка Христова, която до този момент е ръководител на проекта, искаме да осигурим достатъчно средства и възможности, за да може да въвлечем в работата и студенти, защото е важно един ден да има кой да продължи делото. Мисля, че не бих преувеличил ако кажа, че моята цел е не само да вървим смело напред, прокарвайки един нов път за българската палеонтология, но правейки това да изкореним грешките от миналото, които толкова време са ни спъвали.

Бъдещето на динозавровата палеонтология в България никога не е изглеждало толкова светло.

Пожелавам…На себе си, на семейството ми, на колегите, на фондация Карол Знание и на всички, четящи този текст, пожелавам на първо място да са много, ама много здрави и след това смело да следват и постигат мечтите си. На носителите на стипендията пожелавам успешно да завършат или реализират проектите си, на кандидатите пожелавам успех, а също и да имат увереност в пътя, по който са поели. На настоящия носител пожелавам да я разходва разумно и да извлече максимума от преимуществото да си носител на стипендията на Карол Знание. За финал, пожелавам на българската наука веднъж и завинаги да отреже пипалата на псевдонауката пропълзяла в нея, да премахне неработещото и прогнилото в себе си, да прегърне новото и да не се страхува да се заяви пред обществото. Защото

науката е важна, защото без нея не може и защото тя е единственият шанс за бъдеще пред човешката цивилизация. А последното никога не е било толкова видно, колкото през изминалите 12 месеца.

Другите звезди от Съзвездието докторанти – тук.

 


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close