Вилиана Джартова: Студентите се бият за въздействащи проекти, това са кариерите на бъдещето

Вилиана Джартова: Студентите се бият за въздействащи проекти, това са кариерите на бъдещето

Вилиана Джартова е социален предприемач и Social Impact консултант. Съосновател на на ReImagined Futuresс– стартъп, създаден с нейни състуденти в магистърската степен по стратегическо лидерство към устойчивост, в шведския Технологичен институт в Блекинг (Blekinge Tekniska Högskola). Член на екипа в System Innovation Barcelona Hub, лектор по системно мислене в ESADE Business School в Барселона.  Младата дама вече е един от Young Global Changers и член на работната група на Г-20 за устойчиво развитие.

Страстта ѝ към темата за социално въздействие се заражда през 2012 г., когато е стажант в екипа на лауреата на Нобелова награда за мир проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш. 

Цялото ѝ кариерно развитие е свързано с устойчиво развитие и проекти с въздействие. Може би изключение е само първият ѝ летен стаж в Rolls-Royce, в Дарби, Великобритания. Но именно в Обединеното кралство започва да прилага академичните си знания в практиката. В Teach First UK става мениджър иновации. Там ръководи програма за идеи за социални иновации и инкубация чрез програмите Innovation Series и Innovation Booster.

Изключително ценен за нея е и опитът ѝ от в Ashoka – най-голямата глобална мрежа от социални предприемачи, където работи близо 8 години на различни позиции, а в момента е Член на управителния съвет.

Вилиана завършва Национална Априловска гимназия в Габрово. Печели стипендия и се обучава една година в Truro School, Cornwall, Великобритания. Това се оказва решаващо за възгледите и целите ѝ. Завършва бакалавърска степен по международен бизнес в The University of Birmingham, като по време на обучението си прекарва една година в Grenoble Ecole de Management, Франция. В Бирмингам става част от Students In Free Enterprise, където работи по социални проекти, насочени към хора в нужда и подобряване на околната среда. На следващата година вече е президент на SIFE и инициира първия международен проект на организацията в България, за деца в защитени жилища в габровското село Поповци и Ботевград.

По време на магистратурата в Технологичен институт в Блекинг прави и специализация в Massachusetts Institute of Technology, uLab: Leading From the Emerging Future.


За първи път в Предприемачи в науката имаме лектор, който е бил част от екипа на Нобелов лауреат. Разкажи за твоя опит от Бангладеш и работата с професор Мохамед Юнус.

– Бях на 22 години, когато отидов в Бангладеш и бях абсолютно неподготвена за всичко, което видях и преживях там. Спомням си, че първите два дни като пристигнах не се осмелих да изляза от стаята си, защото всичко ми беше толкова ново и различно. Но тези няколко месеца в Бангладеш напълно промениха професионалната ми пътека.

След като видях с очите си и усетих със сърцето си някои от най-големите проблеми на планетата – бедността, дискриминацията, нарастването на населението, промяната на климата,  нямаше как да се върна в университета ми същата.

С Нобеловия лауреат проф. Мохамед Юнус в Дака, Бангладеш през 2012

Бангладеш е една от най-афектираните държави в света. Работата с Юнус беше вдъхновяваща, той е невероятно мил чивек, живее, за да помага. Имах възможността да допринеса за подготовката на най-голямото им годишно събитие – Световния ден на социалния бизнес – и това беше страхотно.

Запознах се с десетки други нобелови лауреати и безброй известни личности, които подкрепят социални каузи – например Мат Деймон!

 

След работата в Бангладеш или още като студент в Бирмингам реши да се занимаваш със социални проекти?

– Още като първокурсник в Бирмингам започнах да се занимавам със социални дейности, записах се в Students In Free Enterprise (SIFE), но определено след Бангладеш ми стана ясно, че няма как да се занимавам с нищо друго и това e моето призвание.

Какво представлява Students In Free Enterprise? Кой инициира проектите? Как се финансират?

– Students In Free Enterprise (сега вече го прекръстиха на ENACTUS) е студентски клуб за социални проекти в много университети по цял свят. Обикновено се включват по-активни и мотивирани студенти, които искат да допринесат за нещо по-значимо през студентските си години. Всички проекти се инициирват и движат от студентите членове. Те кандидатсват за малки фондове или организирват креативни начини да набера средтва – като например bake sales или bucket shaking. С нашия екип организирвахме много от тези – обличаме се със забавени костюми и отиваме с кофите за набиране на монети в студентската дискотека. Събирали сме по повече от 1000 поунда на вечер! Печахме кексове и торти и ги продавахме, правихме палачинки пред библиотеката. Кандидатсвахме за фондове за студенски иновации…

Спечелване на SIFE France Competition

Какво се случва след като студентите вече не са студенти и проектите приключат?

– Проектите не приключват, те се продължават от следващите студенти – в един екип винаги има студенти от различните випуски, за да е сигурно, че на следващата година проектът няма да бъде изоставен.

Има ли устойчиви компании, създадени от студенти?

– Да, има много компании създадени от студенти като продължение на техния SIFE проект. Например една приятелка от SIFE Саутхамптън започна компания за писане на писма (на ръка) от самотни майки или затворници. Клиентите им са големи корпорации, на които писмата им обикновенно изглеждат отекчителни и много рядно дори се отварят. Писмата написани красиво на ръка почти винаги се отварят и водят до действие.

Как се мотивират студентите да участват в инициативи с позитивно социално или екологично въздействие?

– Когато аз бях студентка беше малко по-трудно, но

сега теми като социална иновация, устойчиво развитие, екологично развитие са невероятно популярни и студентите „се бият“ за възможности за участване в свързани проекти. Не само че това са кариерите на бъдещето, но и дават повече смисъл на студентските ти години.

И също така е много забавно да си в проект с други хора.

 

Дипломиране в Blekinge Tekniska Högskola, Master’s in Strategic Leadership, 2019

Имаше ли проекти, създадени на базата на научни разработки?

– Да, всеки от проектите трябва да докаже, че се опитва да помогне на истински комплексен проблем. Трябва да се направят проучвания и да се докаже, че проблемът наистина съществува и хората или околната среда се нуждаят от разрешение.

Винаги има и проекти, в които решението, което предоставят е на научна разработка. Например, студентски екип в Казакстан направи специална машина за биогориво, която е евтина и всеки фермер там може да си я позволи. В Канада пък студентите създадоха соларен инкубатор за зеленчуци в най-северните части на страната.

Активни ли са докторантите и младите учени във Великобритания, а и в Европа като цяло, в създаването на бизнес концепции като продължение на научната си работа?

– Според мен – да. Както споменах, тази активност нараства с всеки изминал ден. Докторантите и младите учени имат порив за използване на своите проучвания в практически проекти.

В университетите, в които си учила, има ли лаборатории за иновации или бизнес инкубатори?

– Да, във всеки университет, в който съм учила има лаборатории за иновации и бизнес инкубатори. Целта е да насърчат студентите да използват знанията и креативността си в практически проекти, които имат връзка с реалния свят – real world projects.

Конференция на ЮНЕСКО в Париж

В началото на кариерното ти развитие в Teach First UK си мениджър иновации. Каква беше програмата за социални иновации и инкубация? Кои идеи, подкрепени там, все още са работещи инициативи или бизнеси?

– В Teach First UК инкубирахме социални иновации в сектора на образованието – най-вече основни училища и гимназии. Участниците в програмата ни бяха предимно учители, които са идентифицирали проблеми в системата и силно искаха да направят нещо по въпроса. Всички са много мотивирани, прекарват около 15-20 часа на седмица, разработвайки проекта си, като в същото време изпълняват учителските си задължения. Проектите варираха, един от любимите ми беше за образование в природата – как един нормален учител по математиа, литература или биология може да преподава уроците си в парка или в гората. Този проект стана много успешен и сега всъщност е регистрирано НПО и е спонсорирано за 5 години от една правителствена агенция.

Как се инкубират социални инициативи? Как се финансират подобни проекти във Великобритания?

– Най-използваната методология за инкубация на социални иновации е Human-Centered Design, разработена от IDEO.

Финансирането е разнообразно – университети, правителствени агенции, частна филантропия, бизнес фондове за иновация и предсприемачество.

Как попадна в Ashoka живата енциклопедия на социалното предприемачество?

– В Бангладеш се запознах с един световно известен социален предприемач, част от мрежата на Ashoka, и той ми разказа малко за организацията. След това аз бях още в Бирмингамския университет, когато менторът ми ме заведе на едно събитие в Лондон и там един от презентаторите беше директорът на Ashoka Англия. Няколко месеца след това, точно като завършвах университета, се натъкнах съвсем случайно на обява за работа в Ashoka и така започна приключението.

Кой е най-значимият от твоя гледна точка образователен проект, по който си работила там?

– Много ми е трудно да отговоря на този въпрос, всяко едно нещо, с което се занимава Ashoka е значимо и осмислено. Един от любимите ми проекти е Roots of Empathy – водят бебе в началните училищни класове и децата се учат на емпатия, чрез играта с бебетo и дискусията за чувствата на бебето и какви чувства провокира в тях.

Каква е работата ти в G-20 и G20 Young Global Changers? Това е сериозно признание за опита ти.

– Това е много политическа група и понякога се чувствам с вързани ръце там. Много се говори и малко се върши. В момента планираме събиране на млади световни лидери по темата на устойчивото развитие. Повечето от работа ми там е свързана с устойчиво развитие и как системното мислене е много важен компонент.

Лекция в ESADE Business School, Барселона

А работата ти в Барселона? Каква е разликата в политиките и подхода към социалните иновации в сравнение с тези в Обединеното кралство?

– Социалните иновации в Барселона и Испания като цяло все още не са развити така както в Обединеното кралство. Тук все още са в началото на създаването на екосистема за социални иновации – не само от иноватори, но и от донори и компании които разбират важността на този сектор. Но пък за сметка на това каталунското правителство е много отворено и решено да подкрепи сектора.

В момента например, работя с каталунското правителство по два проекта – първият е за проблема с пластмасата в Средиземно море, а вторият е за проблема със застаряващото население и липсата на социални иновации за този сегмент.

В центъра за иновации какви проекти разглеждате?

– В момента сме в много начална фаза и обсъждаме какъв ще е първият ни проект. Най-вероятно ще е в сферата на храната. Това е секторът, който обгръща всички от 17-те цели на Обединените нации и има много финансова подкрепа от ЕС – например EIT Food.

Следиш ли иновационната екосистема и проектите, свързани със социално или екологично въздействие у нас?

– Да, следя как се развива иновационната екосистема в България и винаги съм много радостна като открия, някой дълбок и смислен проект. Една приятна изнената беше, че преди няколко седмици открих невероятен проект по пермакултура на няколко километра само от родния ми град Габрово – Balkan Ecology Project.

Какви проекти очакваш в Предприемачи в науката 2021?

– Силно се надявам да видим проекти, които са премислили добре проблема, по който искат да работят, и им е ясно към какви системни резултати искат да допринесат. Алергична съм към проекти, които са обсебени с технологии, и забравят за истинския impact, който е нужен за решаването на социален или екологичен проект. Технологията е само средство, но не е цел на социалнита иновация.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в Предприемачи в науката 2021!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close