Близо 60% от учените не знаят как да търсят финансиране

Наясно ли сте как да намерите финансиране, за да стигнете до практическа реализация на проекта си? На този въпрос в анкетата Накъде след научната титла на фондация Карол Знание 58% отговарят отрицателно. Този резултат кореспондира с липсата на пряка ангажираност на учените към приложението на научната работа – 65% от участниците в анкетата в момента нямат такива отговорности.

Повече от половината (54%) не са търсили финансиране от акселераторски програми или фондове за стартиращ бизнес, а близо една трета не знаят за такива. Почти толкова в свободен текст посочват липсата на информация като пречка за собствен бизнес. Един от отговорилите признава, че има такъв опит и не го препоръчва. Друг, с подобен опит твърди, че там за финансиране стигали вътрешни хора.

42% обаче категорично отговарят, че обмислят стартъп. В анкетите ни през последните две години недвусмислено отговарят едва 7-9%. Резултатът би се доближил до сегашния, ако прибавим условията – да, но не зная как, проучвал съм въпроса, но съм несигурен и т.н. Досега обаче тези, които заявяваха, че не са мислили за стартъп бяха около 30%. При категорично поставен избор – да или не, отрицателно отговорилите са близо половината.

Почти 80% не обмислят спин-оф с университета/научната организация. Все още остава много висок процентът на учените, които не са чували и не знаят за какво става дума. За сметка на това е нисък процентът на участвали в обучения за предприемачество и иновации – 8-10%. Подобни предлагани програми не са много, но съществуват. 35 – 40% заявяват, че възнамеряват да участват в такива формати.

За първи път тази година попитахме директно участниците в анкетата, ако имаха възможност, те какво биха променили, за да създадат възможност за реализация на младите учени.

Пълна промяна

Всеки трети смята, че ще промени изцяло начина, по който се прави наука у нас и се създават учени. В някои от отговорите се посочва преструктуриране на академичното пространство, създаване на изцяло нов закон или…“Не зная, но сегашният модел не е добър“. Повечето отговори, насочващи към промяна на модела не съдържат конкретни идеи, но изразяват желание да се промени напълно системата и да се създадат „условия за работа на младите учени – инфраструктурни и социални. Трябва мерките да са ефективни и работещи, а не само отчитане и усвояване на средства“.

Партньорство с бизнеса

33% по различен начин изразяват желание за регламентиране на срещи с бизнеса, представяне на дисертации пред инвеститори, възможност за информиране на индустрията за научната работа в университетите и институтите.

„Щe направя всички проекти да се презентират на принципа на pitch (5 min) и комисия бързо и лесно да финансира проектите“. Тази идея звучи като силно повлияна от практиката на Предприемачи в науката, но е конкретен израз на желанието на всеки трети от анкетираните да презентира работата си пред частния сектор.

Развитие на дисертациите

31% биха търсили механизъм темата на докторантурата да бъде продължена с подкрепата на съответната научна организация, биха създали постдокторантски програми, в които биха включили повече практическо обучение, включително предприемачески умения и мениджмънт.

Има и отделни отговори, които цитират програмата Предприемачи в науката като положителен пример: „Повече програми като Предприемачи в науката бих направила. Когато завършваш в определен етап се загубваш и ако не попаднеш на подходящите хора и място, то може да се загуби смисълът от цялата работа в науката“.

„Примерът на Предприемачи в науката да помага на докторантите да направят следващата крачка към реализацията на работата е отличен модел. Бих създал подобни програми във всички университети, където се прави наука.“

Увеличение на парите

25% от участниците в анкетата заявяват, че биха увеличили докторантската стипендия и заплатите на учените. Някои споменават, че биха учредили нови стипендии, за да бъдат подкрепяни изявените.

Изненадващо, някои от отговорите не са лаконични. „ За 390 лв. на месец за 4 часов работен ден + отделно всички спънки и бюрократщина при теглене на каквато и да е сума – за какво правене на наука говорим въобще? Кой програмист ще се хване например за тези пари да развива невронни мрежи, да поддържа сървъри и прочие, при положение че в частна фирма, ако е добър, взима 3к лв. и нагоре? Смешно е просто, ако не и тъжно. Отделно и 500 лв. докторантска стипендия. Ако се крадеше по-малко на високите етажи на властта (пък и като цяло), положението щеше да е къде-къде по добре.“

Подобни оценки за докторантските стипендии вървят с определения като „жалки“, „срамни“ и „обидни“.

Единични предложения има за създаване на нови организации на учени. Например „Ще се създаде съвет на младите учени във всеки Институт на БАН или Университет. Така младите учени ще имат повече отговорности и повече възможности за работа“.