Ангелина Тодорова, Ръководител „Звено Координация“ във Фонд на фондовете

Ангелина Тодорова, Ръководител „Звено Координация“ във Фонд на фондовете

Category : Новини

В Европейския съюз вече се утвърждава една концепция за предприемачески университет

Ангелина Тодорова е водещ специалист в областта на стратегическото планиране, европейските фондове и програми. Ангажирана е в екипа на Министерството на финансите, който разработва и договаря с Европейската комисия Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) 2007-2013 г., основа за първите европейски фондове в България като член на ЕС. Участва активно и впоследствие при преговорите по Споразумението за партньорство (СП) 2014-2020 г. Представлява България на международния партньорски преглед по Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2014-2020 г. След 2014 г. е съдействала по иновационни въпроси на Съвместния изследователски център (JRC) в гр. Брюксел и на Клъстер за аеро-космически технологии, изследвания и приложения (CASTRA).

Завършила е икономика в University of Oxford, съвместна магистратура по европейски въпроси от University of Graz, Австрия, Централния европейски университет, Европейската академия (EURAC) в Болцано, Италия и Европейския институт по публична администрация (EIPA). Има и специализация в ENA, Париж, Франция.

Фонд на фондовете едва ли е добре познат на българските учени, както и факта, че не влагате средства директно в проекти, а създавате фондове, в които инвестирате между 60-80%, като останалите привличате от частния сектор. Разкажете за работата на фонда досега.

– Фонд на фондовете управлява средствата от 1.3 млрд. лева по четири оперативни програми 2014-2020 г. – „Развитие на човешките ресурси“, „Иновации и конкурентоспособност“, „Околна среда“ и „Региони в растеж“, както и ‚рециклираните‘ средства по Джесика от ОПРР 2007-2013 г. Основната дейност изисква финансовите инструменти, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) да бъдат вложени в устойчиви проекти като едновременно привлекат частни средства и експертиза. Поради това

Фондът не финансира директно, а избира посредници – професионални фонд мениджъри, които да подкрепят най-силните проектни предложения и идеи според подходяща за пазара инвестиционна стратегия.

Около 45% от средствата в мандата на Фонда подпомагат предприемачество, иновации и бизнес развитие, основно чрез фондове за дялово инвестиране.

На какъв етап е всеки от фондовете за дялови инвестиции?

Чрез инструментите от този тип предприятията получават финансиране, свързано с пряко участие в капитала. Подкрепят се бизнеси във всички фази на развитие: от стартъпи (pre-seed, seed фаза) до вече работещи иновативни компании, за да реализират потенциала си за растеж и конкурентоспособност. Поради високо-рисковия си профил, такива проекти в повечето случаи нямат достъп до дългово финансиране (напр. традиционно банково кредитиране).

В зависимост от етапа на развитие на фирмата, Фондът предлага палитра от финансови продукти.

Фонд за ускорено начално финансиране (ФУНФ) подпомага най-ранната фаза, включително самото създаване на бизнес и ключови аспекти от старта и утвърждаването на успешна дейност.

Работим с „Невек“ и „Иновейшън Акселерейтър България“ и съвсем скоро ще имаме още един посредник. Фонд за рисков капитал (ФРК) традиционно има за цел да даде ускорение на вече започнати бизнеси, включително чрез менторинг за развитие, като посредникът ни е „Морнингсайд Хил“. Фондът за растеж поема фирмите в сравнително зрял етап за увеличаване на пазарите и цялостната конкурентоспособност, като посредникът ще бъде обявен до няколко седмици.

Структурирането на Фонда за технологичен трансфер на какъв етап е?

Технологичният трансфер сам по себе си мотивира изграждането на партньорства и намирането на нов за пазара тип финансов посредник, така че се надявам това да стане в рамките на 2019 г.

Предвижда се посредникът да управлява публични средства от приблизително 58 млн. лв., които да допълни с частен капитал от 30%.

Очакваният принос на инструмента е в посока сближаване между науката и бизнеса, пазарна приложимост на резултатите от научните изследвания, развитие на благоприятна за иновациите среда, привличане на чуждестранни инвестиции и опит, извеждане на българските предприятия и българските иноватори на конкурентния европейски и международен пазар.

Как ще работи фондът?

Фондът за технологичен трансфер (ФТТ) ще осигурява дялово и квази-дялово финансиране на крайните получатели, финансирайки проекти, чиито ползи биха останали или биха се насочили към България. Инвестициите са съобразени с тематичните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2014-2020 г., предвид финансирането по линия на ОП „Иновации и конкурентоспособност“.

Допустимите крайни получатели обхващат новосъздадени предприятия, МСП и големи компании, включително техни поделения и съвместни дружества, като специално внимание се обръща на проектни идеи, които използват резултати от научно-изследователска и развойна дейност и права по интелектуална собственост.

Познавате в детайли Иновационната стратегия за интелигентна специализация, която включва  тематичните области „Мехатроника и чисти технологии“, „Информатика и ИКТ“, „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“ и „Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии“. Какви възможности има за млади учени, които искат да видят реализацията на своята работа?

Целта на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) е отпуснатите средства от бюджета на ЕС по две от европрограмите (ОП „Иновации и конкурентоспособност“ и ОП „Наука и образование“ 2014-2020) да се фокусират върху иновации именно в

тези сфери, в които страната има традиции и сериозен бъдещ потенциал, дори за превръщането ни в европейски и световен лидер.

За да се постигне очакваният ефект, се насърчават новите разработки и най-вече научните изследвания в пряка връзка с ключовите експортно-ориентирани сегменти от икономиката. Мисля, че

в определени области България постепенно се превръща в „точка“, която привлича талант, като нуждите от инвестиции в хора и особено млади учени, продължават да са огромни.

Целта на финансовите инструменти е парите да се инвестират и да носят възвращаемост, а не както при грантовете по еврофондовете да се отпускат безвъзмездно, нали така?

Безвъзмездната помощ има и ще продължава да има своята роля по отношение изпълнение на определени цели чрез бюджета на ЕС.

Финансовите инструменти предлагат изцяло друг подход при инвестирането на публични средства, така че да се стигне до дългосрочна възвръщаемост и проправяне на пътека за частни инвеститори. Двата вида подкрепа по-често се допълват отколкото конкурират.

Дългово финансиране е утвърдено и познато така или иначе, друг е въпросът да бъде по-достъпно и атрактивно, а дяловото финансиране, макар неотдавна да е изглеждало по-скоро екзотично в България, на практика e стимул за развитието на предприемаческата еко-система. Силните екипи с добри бизнес концепции могат да получат дялови инвестиции, чиято добавена стойност, освен финансова, включва всички ползи от опита на професионалните фонд мениджъри, техните контакти и възможността им да прилагат неизползвания по друг начин на пазара потенциал.

На този етап учени, които имат конкретни бизнес идеи или проекти могат ли да се обръщат към Вас за консултации? Платени ли са услугите, за да насочите един потенциален предприемач, който не е наясно с инструментите за финансиране и не знае към кого да се обърне?

Във Фонд на фондовете е структурирано Звено за координация, ние го наричаме Bulgarian Advisory Platform, точно с цел

всякакви бизнес или други проектни идеи да могат да получат точка за достъп до безплатна информация.

Работим без административна тежест за инициаторите на проекти, почти без хартия – по телефон, мейл, чрез бърза форма за заявка/запитване от сайта на Фонда.

Учила сте в различни европейски университети. Имате ли впечатления как там се насърчава предприемчивостта на студенти и докторанти?

В Европейския съюз вече се утвърждава една концепция за „предприемачески университет“

която се дефинира по различни начини, но на мен ми допада подходът с шестте елемента: добро управление и лидерство, стимулиране на изграждането на капацитет, предприемачество в преподаването и обучението, култура на предприемачество, партньорства със заинтересовани страни и интернационализация. Познавам добра практика и то в България –  успешният предприемач Кирил Петков има повод да се гордее с Центъра за приложни изследвания и иновации към Софийския университет.

Всеки от нашите лектори дефинира понятието Предприемач в науката. Какво е Вашето определение?

Ще си позволя да цитирам точно Кирил Петков, който твърди на база опита си, включително в Харвард, че е

по-лесно да научиш учените на предприемачество, отколкото предприемачите на наука.

Вие на какво бихте искала да научите участниците във формата?

Да не приемат фразата „Няма начин“ с лека ръка. В такива случаи отговарям „Няма начин да няма начин“.

Има ли мит, който искате да разбиете?

Опитвам се да съжителствам без бой с множество митовете – от тях може да се научи много.

С какво бихте предизвикала участниците в Предприемачи в науката?

Бих предпочела те да ме предизвикат с иновативни проектни идеи, за които досега са търсили, но не са успели да намерят финансиране.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Другите лектори в програмата – тук.

Кои са менторите – тук.


Анкета Накъде след научната титла

Създаваме предприемачи в науката

Носителят на наградата Предприемач в науката за 2019 г.

Носителят на стипендията на Карол за 2019 г.

Гл. асистент д-р Йоана Кижева за участието си в Предприемачи в науката

Д-р Иванка Петрова-Дойчева за участието си в Предприемачи в науката

Д-р Олга Антовона за участието си в Предприемачи в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close