Ангелина Тодорова: Искрено вярвам в появата на български еднорог. Скоро!

Ангелина Тодорова: Искрено вярвам в появата на български еднорог. Скоро!

Category : Лектори

Ангелина Тодорова е директор управление „Проектна информация и финансиране“ във Фонд на фондовете. Водещ специалист в областта на стратегическото планиране, европейските фондове и програми. Ангажирана е в екипа на Министерството на финансите, който разработва и договаря с Европейската комисия Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) 2007-2013 г., основа за първите европейски фондове в България като член на ЕС. Участва активно и впоследствие при преговорите по Споразумението за партньорство (СП) 2014-2020 г. Представлява България на международния партньорски преглед по Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2014-2020 г. След 2014 г. е съдействала по иновационни въпроси на Съвместния изследователски център (JRC) в гр. Брюксел и на Клъстер за аеро-космически технологии, изследвания и приложения (CASTRA). От 2015 г. се е посветила на развитие на финансови инструменти и подкрепа за подобряване на финансовата култура и капацитет в България.

Завършила е философия, политика и икономика (PPE) в Оксфорд, съвместна магистратура по европейски въпроси от Грац, ЦЕУ, Европейската академия (EURAC) и Европейския институт по публична администрация (EIPA). Има и специализация в ENA, Франция.

В началото на предния програмен период имаш участие в процеса на т. нар. интелигентна специализация в България. Как би обяснила важността на този вид стратегическо планиране и какво се случва в момента с новата Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021-2027 г.?

– Средствата от бюджета на Европейския съюз или поне тази част от тях, която спада към Политиката за сближаване (кохезия), целят да открият и адресират слабости и така да се стигне до „догонващ“ ефект.

Интелигентната специализация е тотално друг модел, чрез който следва да се подсилят допълнително най-перспективните области, отново с цел икономически ръст, високи доходи и качествена заетост. Акцентът на интелигентната специализация е процесът на предприемаческо откритие и абсолютната обвързаност на образованието, науката и изследванията и бизнес развитието. България е насърчена от ЕК да открие и развие най-силните си страни, чрез фокус в които да е свръх-конкурентоспособна в европейски и глобален мащаб. Вече има пазарни ниши, в които България е лидер, остава да ги умножим.

Новата стратегия надгражда предходната, като областите стават пет – ИКТ, мехатроника, медицина и биотехнологии, културни и творчески индустрии и чисти технологии. Последните следват логиката на световните тенденции за „зелен“ растеж, както и повишаващите се европейски и световни стандарти и изисквания в областта на екологията и енергийния преход.

Когато преди две години те представяхме като лектор на Предприемачи в науката, говорихме за Фонда за технологичен трансфер в бъдеще време. Само антикризисните мерки заради пандемията ли попречиха на реализацията?

– Без съмнение Covid-19 кризата ни „връхлетя“ неочаквано и в безпрецедентен мащаб през март 2020 г. Дори и днес, повече от година по-късно, не сме сигурни, че тя е свършила. Така че е абсолютно разбираемо, че правителства и институции пренасочиха финансова подкрепа от различни източници към помощ буквално за „оцеляване“ в кризата и понастоящем за възстановяване. Средства, в размер на около 30 млн. евро по ОПИК 2014-2020 г., предвидени за Фонд за технологичен трансфер бяха използвани за друга фирмена подкрепа.

Няма да скрия, че както казаха и представители на българската старт-ъп асоциация, BESCO, краткосрочните мерки са в много случаи спасителни. Но без „умни“ дългосрочни инвестиции цялостната среда за предприемачество и иновации не ще може да премине на следващо ниво на развитие.

Предвижда ли се все пак да бъде пусната процедурата за избор на посредник? Ако това се случи кога най-рано може да очакваме старт на фонда?

– Добрата новина е че разговорът за Фонд за технологичен трансфер сега е разгърнат в широкомащабна реформа и инвестиционна agenda, която включва гарантиран висок дял за иновации в Националния план за възстановяване и устойчивост, нова институция – единна Агенция за наука и иновации, и даже нова специална програма, т.нар. Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027 г. Безпрецедентно, финансиране ще има. Въпросът става дали ще има готови проектни предложения и полезни инициативи и партньорства, които да се възползват.

Какви бяха другите мерки на Фонда заради Covid предизвикателствата?

– Всъщност средствата за Фонд за технологичен трансфер се насочиха към действащи на пазара дялови фондове – Иновейшън Кепитал, Витоша Венчър Партнърс, Ню Вижън 3 и Морнингсайд Хил. И към момента иновативни компании могат да се обърнат към тези посредници за достъп до този нов модел на финансиране, особено подходящ за бързо развиващ се бизнес, технологични разработки и дигитални решения.

Екип от Фонда работим и с Българска фондова борса в програмата BeamUp Lab, която се наложи точно по време на криза да помага на български компании да се подготвят за набиране на капитал, включително чрез пазара Beam, който вече сериозно набира скорост.

Можеш ли да дадеш пример с конкретни инвестиции?

– А вие ми дайте време да видим устойчивост и възвръщаемост на инвестициите. Шегувам се. Всъщност искрено вярвам в появата на български еднорог. Скоро!

Дяловите инвестиции винаги предизвикват интерес, опитът на фондовете първо поколение в България Eleven и LauncHub е показателен и спомогна да се развие истинска среда, т. нар. еко-система. Фен съм на проектите за спестяване на енергия и ресурси като цяло. Конкретно, ако ме питате от текущата ми дейност, впечатлена съм от естетиката на детската мода на Айрини Студио, практичността на Worddio, човечността на Neurorehabilitation Robotics и ByeByeStuttering.

Много харесвам също градски проекти – например за споделената мобилност и зарядна инфраструктура: Spark, Eldrive, Hobo. Трудно е да предвидиш успеха, лесно е да го разпознаеш post factum.

Има ли промяна – може ли към вас да се обръщат учени автори на научни разработки с бизнес идея, без създаден стартъп?

– Разбира се. Управлението, което имам честта да оглавявам, се занимава точно с това – срещи с хора, представители на бизнес организации и общини. Съветваме на база на всички наши знания  контакти, безплатно и безпристрастно, дали сме полезни, времето ще покаже.

Насочвате ли подобни проекти към акселераторски програми на фондовете или преди това трябва да има вече създадена компания?

– По мое време само бяхме чували, че някъде на друг континент съществува Founders Institute. За сега завършващите образователна степен с един клик онлайн са достъпни например техните срещи по градове и всякакъв вид обучителни сесии – това е страхотно, част сме от глобална общност. Налични са международни програми, регионални инструменти за подкрепа и непостигнат до момента достъп до ресурси, най-вече дигитални. Уникална възможност дава и програмата на Bulgaria Innovation Hub, на практика мост между местния пазар и върховите условия на Силициевата долина.

Иначе от посредниците на Фонда надявам се вече са широко познати програмите с акселераторска насоченост на Иновейшън Кепитал и Vitosha ACCELERATE.

Какви проекти очакваш тази година в Предприемачи в науката?

Не крия слабостта си към медицина и екология. Лично на мен тези типове проекти са ми любими, тъй като връзката с качеството на човешкия живот е директна. Очаквам и технологични проекти, те пък са най-честите печеливши на иновативното финансиране.

Ще се радвам ако има и идеи за градовете. С Капитал и Британско посолство текущо събираме идеи за градски иновации и начини за подобряване на живота и средата в местата, където е концентрирано население.

Тази година на какво би искала да научиш участниците?

На смелост и на креативност, особено по отношение на парите. Фокусът не е върху въпроса дали имам пари, дали мога да си позволя Х или У. Сигурно сте чували цитата от Робърт Кийосаки – богатият татко не пита ДАЛИ, а задава въпроса „КАК мога да си го позволя?“, който те заставя да мислиш и да търсиш отговора.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в Предприемачи в науката!

Още за Предприемачи в науката 2021 и скроковете за кандидатстване – тук.

Другите лектори в програмата – тук.


By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close