Амбициозни и смели проекти се конкурират за наградата Предприемач в науката

Амбициозни и смели проекти се конкурират за наградата Предприемач в науката

Силен и запомнящ се конкурс Предприемач в науката на 16 декември!
10 участници представиха бизнес проектите си пред взискателното жури от лекторите в програмата Предприемачи в науката. Очакваме решението им кой ще спечели 30 000 лв., за да реализира идеите си.

Всеки един от претендентите имаше 5 минути за своя pitch deck, след което отговори на въпросите на журито. Онлайн формата събра във виртуалната зала учени от различни точки на света.

Тази година сред кандидатите имаше такива, с вече създаден бизнес, а един от тях е съосновател на два стартъпа. Сериозни заявки и подготовка за това обаче демонстрираха останалите участници, като всеки от тях аргументира избора за тайминг за комерсиализация на продукта си.

Анелия Караджинова Ферер вдигна високо летвата при откриването на конкурса. „Моята мечта и цел е да създам изследователски център на световно ниво, подобно на този в CERN. Планирам да постигнем това чрез Thrace DSI Engineering Group. Нашият бизнес модел го виждаме подобен на Boston Dynamics и SpaceX, които павират нови пътища в сферата на научните изследвания, роботиката и космическите изследвания.“

Амбициозната цел ще бъде изпълнена с екип учени и международна мрежа от специалисти, които притежават авангардни знания. Стартъпът ще предлага научно-изследователски услуги със сензори, детектори и електроника, разработване на ново поколение концепции за сензори и детектори и проектиране, конструиране и въвеждане в експлоатация на лаборатории.

Антон Пулийски влетя в надпреварата с малък дрон, който проведе мини специализирана мисия в София Тех Парк. „Идеята на нашата компания е да създаваме дронове за спасяване на човешки живот.“ AeroPro вече има свой сайт и лого, и работи върху създаване на първото в България производство на малки дронове с мултимодулна платформа, която да позволява прикрепване на различни сензори и датчици, които да се използват според конкретната цел и сфера на приложение.

Успоредно с това ще бъде предлагано и антистрес обучение за пилотите, свързано с високорисковата среда. Беше демонстрирана на живо технология, която следи физиологичните показатели. Малкият дрон обходи една тръба, за да покаже как с подходяща техника и умения може да се изпълняват спасителни мисии, труднодостъпни и опасни за хора, например при изтичане газ.

Д-р Ваньо Везиров, с неговата вече регистрирана компания OS Implants, предлага платформа за по-умни болници Smart Hospital. Разработката дава модел на интелигентно поставяне на диагноза чрез използване на виртуални модели, виртуално обсъждане, което позволява включване на лекари от различни локации, 3D принтиране на травмата и симулация на необходимата операция. Журито на конкурса видя демо на VR платформата, чиято цел е поставяне на точна диагноза, което води до спасяване на повече човешки животи и намаляване на разходите за болниците.

Според екипа конкурентното предимство е в съчетаването на два предоперативни подхода в една система – 3D принтиране и VR. Любопитен факт е, че във ветеринарната клиника на един от участниците в конкурса, представените 3D принтирани модели са използвани в сложна операция. Има и над 60 валидирани хирургични модела, използвани в предоперативното планиране на реални операции.

Евдокия Белина и екип на Института по оптически материали и технологии на БАН разработва „Технология за бързи диагностични тестове за COVID-19“, която представят като уникална по метода на детектиране. Продуктът е портативно устройство (десет сантиметрова кутийка) с чип – позлатена поликарбонатна дифракционна решетка, върху която има наноструктуриран разпознаващ слой. Върху него се поставя филтрирана от пациента проба – кръв от пръст. Сензорът работи на базата на явлението повърхнинен плазмонен резонанс.

Методът го прави изключително евтин и бърз. При него не се изисква етикетиране, има висока чувствителност при нисък вирусен товар и дава възможност за количествен анализ на вирусен товар. С технологията може да бъдат диагностицирани и редица други заболявания, показват изследванията на екипа.

Константина Стефанова показа нов подход в справянето с един познат битов проблем – „Вентилацията – превенция срещу причинителите на мухъл в жилищните бани“. Необходимо е правилно разположение на входа и изхода на въздуха в помещението. Това е специфично решение зависи от размера и обзавеждането му. Как може да бъде направена подобна оценка и проектирано конкретно предложение? Институтът по инженерна химия към БАН би могъл да предлага тази услуга с над 25 специалисти.

Необходими са специализиран софтуер, мощен компютър, няколко автоматични измервателни уреда за влажност и скорост на потоците. В момента на пазара у нас няма предлагане на подобен тип дейност и затова екипът смята, че може да намери клиенти сред проектантски и строителни фирми, които предлагат довършителни работи, компании за интериорен дизайн и частни лица.

Д-р Мирослав Генов планира „Изграждане на репродуктивна лаборатория с банка за семенен материал от кучета и котки“. Той работи в тази област през последните 12 години и е съосновател на ветеринарна клиника. Затова и слайдовете на презентацията му бяха доминирани от пациенти на четири лапи. Докато го слушаше, един от членовете на журито позволи на своя домашен любимец да чуе pitch deck-а и беше възнаграден с одобрителна реакция.

Фокусът на екипа в момента е котешката репродукция, която не е много проучена и за която е необходима нова специализирана апаратура и дооборудване на ендоскопската техника в изградената вече лаборатория. Към нея се предвижда да се създаде и банка за семенен материал на редки и изчезващи видове. Всичко това ще позволи на страната ни да заеме достойно място в Европа и света в тази област, убеден е д-р Генов.

Росен Иванов е първият участник в конкурса Предприемач в науката, който предвижда създаване на spin-off с Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Екипът му предлага иновативно пречистване на отпадъчни води като в този процес се генерира зелена енергия.  Така отпадните води се превръщат в ресурс. Продуктът се нарича Конструирана влажна зона (CW) за пречистване на отпадъчни води с когенерация на енергия и те ще се проектира според конкретен клиент. С висока ефективност, много по-евтина от пречиствателна станция и след пускане в експлоатация работи с минимална човешка намеса. Биохимичните и електрохимичните процеси, които протичат, генерират зелена енергия.

Екипът има изградена пълномащабна конструирана влажна зона за пречистване на води, замърсени с уран. Изчисленията в един конкретен пример показват, че използването на новата технология ще е 4 пъти по-евтино от конвенционала пречиствателна станция. Ученият показа лабораторната конструирана влажна зона, която захранва лампичките на коледна елха.

София Славова показа научна анимация за младежи за произхода на живота. Филмът е изработен лично от нея и тя самата беше част от него, за да презентира идеята и уменията си. По време на програмата Предприемачи в науката тя изучаваше и програми за обработка на видео, защото на този етап липсват средства за професионален екип. Смята, че нейният продукт е мостът между реалната наука и детските мечти. А всяко пето дете мечтаело да стане учен. Филмът е базиран на съвременни изследвания, включително техни собствени, представен е на достъпен език и лесни за възприемане визуализации.

Потенциалните клиенти са детски научни центрове, обсерватории, музеи, университети в Европа и Русия. Журито видя част от анимацията, която търси произхода на ДНК и намира един от възможните „виновници“ – родителската молекула на формамид, която съдържа най-важните за живота елементи и е най-разпространената молекула във Вселената.

Стефан Ставрев също представи образователен продукт – интерактивен под FluurMat за STEM обучение. Ще се използва като алтернатива на остарелите и скучни методи за преподаване и възможност да бъдат въвлечени децата чрез движение и игра. Ще бъде предлаган на училища и детски градини като пазарът няма да бъде ограничен само за нашата страна.

Това, което отличава разработката от другите подобни, създадени досега, са технологичните иновации – автоматична калибрация (процесът е сведен до 2 минути); използват се прецизни алгоритми за следене на жестовете на ръцете и краката; могат да се инсталират вече закупени видео игри; платформата е модулна, което позволява да се закупуват само отделни елементи от нея; подготвя се компактен преносим вариант. Първият клиент, закупил интерактивния под е библиотеката на Хасково.

Таня Йорданова допълни предложенията за образование с виртуална лаборатория за управление на лични финанси и създаване на предприемачески дух в България. Според нея материалите по темата в онлайн пространството са твърде много и съвсем малко от тях са базирани на научен подход, а това води до лоши умения за управление на личните финанси.

Затова тя се е насочила към разработване на образователни ресурси, базирани на научни изследвания. Лабораторията е насочена към ученици в горните класове, студенти и учители, а партньори може да бъдат училища, университети, бизнес центрове и центрове за кариерно развитие. Проектът предвижда разработване на видео уроци, сайт и онлайн връзка с експерти.

Още снимки от конкурса вижте тук.


Предприемач в науката 2021

Носителят на докторантската стипендия за 2021 г.

Анкета

8000 лв. докторантска стипендия

Предприемачи в науката

След 10 години

Предприемачи в науката 2020

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close