Александър Маринов: Новата ни голяма цел е предвиждането на белодробни кризи и ранното алармиране

Александър Маринов: Новата ни голяма цел е предвиждането на белодробни кризи и ранното алармиране

Category : Новини

На 32, вече с два стартъпа, няколко университета и няколко езика. Още по време на следването си в УНСС Александър Маринов проявява предприемаческите си качества – като вицепрезидент на AIESEC е отговорен за намиране на финансиране и партньорства с бизнеса. Преди да се дипломира като бакалавър по Международни икономически отношения, завършва специализация по Институционална икономика в Universität Bremen, Германия. Продължава следването си в RSM Erasmus Universiteit в Ротердам, Холандия. Там получава двойна магистърска степен по Стратегическо управление и завършва в Почетния Клас (Honours Degree) на университета за 2013. Докато е в Холандия започва работа като консултант и един от първите му проекти е с отдела за технологичен трансфер на TU Delft, специализиран в сферата на биотехнологиите. Там той ръководи бизнес планирането и финансирането на иновативни уреди за малоинвазивна хирургия, разработени от докторанти на унивеситета.  През 2014 г. основава първата си компания, Level Plus Business Partners, чрез която помага на стартиращи предпиемчаи и на разрастващи се бизнеси да създават успешни бизнес модели и да набират капитал за реализацията им. Компанията е регистрирана в България, но работи с клиенти от Англия, Холандия, САЩ, Близкия Изток и Австралия.

В началото на 2015 г. става един от основателите на Amiko Digital Health. Фирмата е с централен офис в Лондон, с оперативни офиси в Италия и Германия, и вече е глобален доставчик на дигитални терапии (Digital Therapeutics) за хронични белодробни заболявания. Александър е финансов и оперативен директор на компанията. Първата дигитална терапия на фирмата се казва Respiro и вече е използвана в клинични проучвания и над 20 търговски програми в Европа.

Участвал и презентирал на редица конференции за технологии и предприемачество като WebSummit, Pioneers, Hello Tomorrow, Slush и т.н. В подкрепа на стартиращи предприемачи е изнасял презентации пред българи в Лондон и в Милано, където живее.

Технологичен стартъп в областта на здравеопазването с авангарден изкуствен интелект. Amiko Digital Health в сегашния дигитален период на комуникация как се развива?

-Нашата система Respiro включва няколко умни инхалатора, дигитални решения за здравните професионалисти и за пациентите. Работим постоянно по развитието на дигиталните ни услуги.

Новата ни голяма цел е предвиждането на белодробни кризи и ранното алармиране с цел предотвратяване на хоспитализация. Прототип на този алгоритъм е готов, но имаме нужда от още данни и анализи, за да бъдем все по-точни в прогнозите. Ситуацията забави всичките ни проекти в Европа, но вече рестартираме с нови проекти в Холандия и Португалия.

В Холандия сме основна част от първия дигитален белодробен център към болницата в Енсхеде, финансиран пилотно от водещ застраховател.

Целта на проекта ни там е да интегрираме Respiro в ежедневните процеси на белодробното отделение като неразделна част от лечението на пациенти с хронична астма и ХОББ (Хронична Обструктивна Белодробна Болест), заплатена от застрахователя.

Увеличиха ли се клиентите ви за „умните инхалатори“ през последните месеци?

Тепърва ще излизат наяве дългосрочните ефекти от Covid-19. Много е вероятно да има трайно увреждане на белодробната функция при пациенти, които са изкарали болестта тежко. Но истината е, че хроничните белодробни заболявания и сега са твърде масови – говорим за над половин милиард болни от Астма и ХОББ в свeтовен мащаб спрямо около 15 милиона положителни с Covid-19, от които около 80% изобщо нямат или са нямали нужда от болнична грижа. Така че ефектът от Covid-19 ще е минимален от тази гледна точка.

По-интересно ще е използването на системи като Respiro като средство, гарантиращо социална дистанция в здравен контекст. Използвайки този продукт, лекарите могат да следят състоянието на пациентите си, без да се налага да ги виждат, намалявайки рискa от заразяване.

Наскоро спечелихме европейско финансиране точно за това приложение на Respiro. Заедно с партньори ще прилагаме нашата система като средство за грижа от дистанция, стремейки се да предпазваме както пациентите, така и лекарите от потенциално заразяване.

Какъв тренд очаквате от тук нататък? Опитът с COVID-19 ще доведе ли до търсене на повече нови технологии в здравеопазването? Ще стане ли здравеопазването Digital Health?

Навлизането на нови технологии в здравеопазването беше тенденция и преди Covid-19. Сега се наблюдава ускорение, но само в някои много конкретни процеси. За добро или лошо, здрaвеопазването почти навсякъде е твърде голяма и сложна система и дори една пандемия не може да го раздвижи чак толкова бързо.

 

Какъв е опитът ви с дигитални решения в персоналната медицина в Европа?

Иновации, целящи трансформацията на медицината от стандартизирана към персонализирана, все още не са широко възприети, особено ако говорим за дигитиални персонализирани лечения.

Малко са системите, като Холандскaта например, където иновациите наистина се търсени и отделните организации и институции имат готовност да експериментират и да поемат рискове, още по-малко на държавно ниво.

За това и в момента сме се фоксуриали само върху най-прогресивините пазари и организации.

В големите пазари като Франция и Германия има успешни примери поради значителните инвестиции от фондовете за рисков капитал, но дори и те са по-скоро свързани с дигитализация на процеси, а не с лечение. Говорим за платформи за дигитални докторски консултации или за намиране на домашни медицински сестри например.

Очаквате ли у нас да навлязат дигиталните технологии в здравеопазването?

Точно този тип дигитални процеси според мен биха били много приложими в България. Дигиталната консултация например може да бъде много полезна за трудноподвижни възрастни хора и да намали струпването на чакащи пред лекарските кабинети. Същото се отнася и за платформа за домашни медицински сестри или помщници. Доколкото знам, в България има огромен недостиг на такъв персонал и е изключително трудно за хора, които имат нужда от грижа в дома си да я получат. Но за да навлязат такива системи, трябва да има достатъчно здравни специалисти, склонни да ги използват.

Необходимо е самите предприемчаи да потърсят начин да представят ползите от подобни системи, възможността за по-ефективна работа, по-добри резултати и за допълнителен доход или намалени разходи.

Хубавото е, че това са решения, които са извън регулираната здравна система, което ги прави по-лесно приложими.

Кой от вашите продукти според теб може да влезе в България?

Модулите на Respiro, предназначени за пациенти с ХОББ (Хрончина Обструктивна Белодробна Болест), със сигурност биха били много полезни. Това хронично заболяване е предизвикано най-често от тютюнопушене и замърсен въздух и в България е все по-често срещано. Според изледване на Иванов, Николаев и Немет от 2018 г., публикувано в International Journal of Chronic Obstructive Pulmonary Disease, в плевенска област например 14.9% от населението има ХОББ (средно 5%-10% за ЕС), 45% от тях в тежките му форми. Имайки предвид, че от ХОББ обикновено боледуват хора над 50 годишна възраст, можем да си направим изводи за това колко разпространено е това състояние сред по-възрастните.

Все още ли произвеждате прототипите си в София? Беше споменал, че търсите потенциални доставчици на електроника за вашите сензори. Намерихте ли български партньор?

За момента сме фокусирали производството си в Италия, за да намалим логистичния риск, а също и защото разликата в съотношението цена-качество вече не е толкова значителна.

Ще бъде ли по-лесно намирането на средства за здравните технологии от тук нататък?

По-скоро не. По принцип има много програми на европейско и национално ниво, които предлагат финансиране на здравни иновации. Конкуренцията е висока, но и средставата на рапзоложение са значителни. В същото време, проектобюджетът на ЕС 2021-2027, който беше одобрен от Съвета на ЕС, предвижда значително по-нисък от очакваното бюджет за такива програми.

Пари за справяне с Covid-19 има, но най-вече за обезпечаване на икономическите мерки, докато парите за научна и развойна дейност са на същите нива от предишните седем години.

От гледна точка на фондовете за рисков капитал пък, тенденцията от няколко години вече е все по-малко да се инвестира в иновации в ранен стадии. Фондовете предпочитат по-големи инвестиции в компании с вече развит бизнес, носещи по-малък риск. По време на Covid-19 това се обостри особено. Много от фондовете предпочетоха да запазят наличните си финанси за подкрепа на компании в собственото си портфолио, а оценктие за стойността на стартъпите намаляха почти наполовина поради цялостната несигурност.

Имаш ли наблюдения как се отрази пандемията на стартъп екосистемите в Европа? Правителствата излязоха ли с конкретни мерки към този сектор?

Конкретни мерки за стартъпите в Италия нямаше. Мерките като цяло предвиждаха намаляване на разходите за персонал, както и мораториум върху кредити, лихви и някои плащания към бюджета поне до края на септември. Очаква се това да бъде удължено до края на годината.

В Обединеното Кралство засилиха програмите си за стартъп заеми и пуснаха нова програма, която удвоява получените от стартъпи инвестиции от частни фондове през този период. Това по принцип е много полезна мярка, която обаче е труднодостъпна за широк брой предприемачи, тъй като изисква реализация на инвестиция точно в този труден момент. По същество, тя по-скоро подпомага инвеститорите отколкото стартъп екосистемата.

На европейско ниво също имаше подобна програма, която предлагаше инвестиции до половин милион евро за стартъпи. Условията бяха две – наличие на инвестиционна сделка, на която Covid-19 да е попречил, и наличие на частен ко-инвеститор, който да участва в сделка.

Тъй като си в Милано, няма как да не попитаме за ситуацията от твоя прозорец през зимата и началото на пролетта, когато всички с ужас следяхме новините от Ломбардия?

Веднага след първите случаи на Covid-19 в Ломбардия, в края на февруари, повечето бизнеси преминаха на работа от вкъщи, включително и ние. В началото никой не знаеше точно как ще се развият нещата. Когато през март Италия буквално затоври, стана ясно, че ще има дълъг период на изолация. Много от нас имаха разболял се познат или колега и за това се отнасяхме много сериозно към мерките. Около две седмици след началото на изолацията пикът на новозаразени беше достигнат и новите случаи започнаха да спадат. Това внесе известно успокоение, че мерките наистина работят и нещат рано или късно ще се нормализират. Разбира се,

напрежението заради тежката ситуация в болниците оставаше, но ми се струва, че повечето хора се стремяха да се абстрахират от онези сцени и да търсят положителното в ситуацията.

За теб лично как премина този период?

Най-напрегнато беше в началото, преди самия период на изолация, заради огромната неяснота. След като мерките влязоха в сила, напрежението определено намаля. При нас изолацията наистина беше пълна. Излизах само по веднъж в седмицата до магазина, което само по себе си се беше превърнало в многочасова експедиция, заради малкия брой хора, допускани в магазините по едно и също време, и дългите опашки. Повечето хора се адаптираха сравнително бързо и се зародиха нови начини за социализиране. Въпреки това е по-добре човек да не е сам в такава ситуация – аз съм късметлия, защото бях с приятелката си и заедно ни беше много по-лесно да се справим с дългото стоене вкъщи.

А за бизнеса как премина изолацията? Върна ли се Милано към офлайн живота си отпреди напълно?

Със сигурност беше тежко за много бизнеси, особено за ресторанти, хотели, конгресни центрове, музеи, галерии и т.н. Това са все ключови отрасли за Италия и много хора пострадаха икономически. Иначе тоталният стоп на икономиката продължи по-малко от месец и мерките, които правителството наложи бяха сравнително адекватни, както за бизнеса, така и за отделните служители. Бизнеси като нашия, които в голяма степен могат да работят дигитално, не бяха засегнати твърде тежко. С изключение на някои забавяния поради проблеми с доставчиците,

ние дори намерихме начин да работим по-ефикасно. Станахме по-организирани и започнахме да ценим собственото си време и това на колегите си повече, което доведе до по-ефективна комуникация.

Засега повечето организации не изискват постоянно присъствие и дават право на служителите сами да изберат дали да се завърнат в офиса. Ние например работим от офиса два дни, а през другото време всеки е свободен да работи от където се чувства най-продуктивен. Това вероятно ще се утвърди занапред и концепцията за офис ще се промени значително.

Като ментор в Предприемачи в науката каза, че очакваш брилянтни идеи, сериозна подготовка и амбиция за учене и развитие. Срещна ли това?

По време на една от срещите ми с участниците се запознах с д-р Илиян Попов и неговия проект за екологична батерия магнезий-въздух Oxymet. Веднага ми направи впечатление не само колко добра беше идеята му, а и колко последователно подхождаще към развитието на бизнес частта. Много се зарадвах, когато разбрах, че е един от победителите, защото сматям, че потецниалът на проекта наистина е сериозен.

Като лектор какво би искал да научат от теб предприемачите в науката тази година?

Надявам се да им помогна да насочат мисленето си към съчетанието между продукт и пазар. Задължително за всеки успешен проект е да бъде съобразен с пазара и с клиентите. Също така, ще се постаря да им предоставя максимлано полезна информация относно бизнес планирането. Ключово е да се фокусират върху целите, които имат най-голяма стратегическа стойност в конкретния стадий на проектите им, както и да идентифицират ресурсите, които ще са им нужни за да ги постигнат. И разбира се, надявам се да им помогна да намерят необходимото финансиране, за да реализират на практика стойността на своите идеи.

Благодаря ти! Очакваме срещата с теб в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори в програмата Предприемачи в науката 2020 вижте тук.

Повече за предприемаческия опит на Александър Маринов – тук.


8000 лв. докторантска стипендия

Докторантска стипендия

Носителят на докторантската стипендия за 2020 г.

Награда Предприемач в науката

Награда Предприемач в науката

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close