Александър Долашки

Александър Долашки

Category : Лектори

Мит е, че от учен трудно може да стане бизнесмен

 

Александър Долашки е един от българите с научна кариера у нас и в чужбина, предпочели да останат в България. Един от учените, създал своя производствена компания, чрез която е продължил научната си работа и е станал предприемач, без да се разделя с академичната дейност. Главен асистент в Института по органична химия на БАН от 2006 година досега. Завършил е Химикотехнологичния институт, сега Химикотехнологичен и металургичен университет, след това – магистратура в университета в Магдебург. Получава докторска степен по биохимия в университета в Тюбинген, Германия. Там по време на докторантурата си, в свободното време работи за Даймлер Крайслер и участва в сглобяването на C и S-класата на Mercedes – една от двете му работи, заедно с тази в бетонна фабрика.

В България го връща проект на НАТО – печели конкурс и се включва в научен екип за изследване на вид бактерия за пречистване на замърсени води. Условието било кандидатите да са с докторски степени, получени в Западна Европа, които ще работят в родината си. Така започва работа в Института по органична химия на БАН, където заедно с майка си – проф. Павлина Долашка провежда и изследвания върху свойствата на биокомпоненти от охлюви. Научните резултати го амбицират и през 2011 г. основава своя компания – „АЛЕКС 1977“ ЕООД за производство на хранителни добавки и козметика, в които се използва слузта на охлювите. Първоначално основната част от производството е за чужбина. Днес изнася в 12 държави, но половината от продуктите се реализират на българския пазар. Вече е разпознаваем и сред научната общност, и сред предприемаческата, и сред потребителите. Това се дължи и на многото награди, получени през последните години, сред които награда Питагор за фирма с най-много инвестиции в научноизследователската и развойна дейност през 2017 г., награда на БТПП Най-успешна иновативна фирма за 2015 г., приз Иновативно предприятие на годината 2016 на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Enterprise Europe Network – България, с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България и Норвежкия финансов механизъм.

Към професионалните си изяви вече добавя – лектор на Предприемачи в науката.


Учен-предприемач, с успешна производствена дейност в България, без да се откъсвате от научната си дейност. Нещо повече, научната работа Ви мотивира да създадете компания, в която да използвате откритията си. Как самият Вие бихте дефинирал „предприемач в науката“?

Най-общо казано, „предприемач в науката“ е човек, който притежава опит в дадена научна сфера и има ясна визия и идеи за практическа реализация на определени научни резултати. Предприемачът ги превръща в реален продукт и създава устойчив работещ бизнес.

Разкажете за началото на вашия стартъп. Как се решихте да излезете извън сферата си на комфорт и да се захванете с нещо непознато, при това, без допълнително образование или обучения?

– През последните 15-20 години с научните екипи, с които работя в Германия, Белгия, Италия и България, получихме доста интересни резултати за свойствата и въздействията на биокомпонентите, изолирани от охлюви. Те имат изключително благоприятен ефект при регенериране на кожата, а също и при възстановяване на лигавицата на стомаха. Наред с получените данни, някои любопитни случки по време на научните експерименти в лабораторията, ме стимулираха допълнително да се замисля за реално приложение на изследваните биокомпоненти в практиката и евентуално създаване на продукт. Така в края на 2011 г основах фирмата „АЛЕКС 1977“ ЕООД. с цел производство на иновативни продукти на базата на екстракт от градински охлюв Helix aspersa. Екстрактът се получава след пречистване на слузта на охлюва, която е изключително богата на колаген, алантоин, еластин и други полезни биокомпоненти. Като всяко начало, свързано със създаване и разработване на нова фирма и нашето бе съпътствано с известни трудности. Трябваше да се запозная набързо с нови за мен материи, като счетоводство и финанси, например,  но с много усилия и себераздаване от целия ни екип успяхме да стартираме фирмата и да създадем първия ни продукт – хранителна добавка за стомашно-чревни проблеми.

Мотивацията да видите реализацията на своята научна работа ли беше водеща или имахте чисто предприемачески амбиции да създадете бизнес?

Първоначално надделяваше желанието да видя как научните ни изследвания и резултати се превръщат в иновативни продукти, но в последствие се засилиха и предприемаческите ми амбиции да развия бизнеса и да направя продуктите достъпни, така че да помогна на максимално широк кръг от хора. Една конкретна случка също повлия много за засилването на амбициите ми като предприемач. Още в самото начало, първият ни продукт помогна на една бизнес дама от чужбина да реши проблемите си с гастрита и при срещата ми с нея за първи път видях и усетих искрената благодарност на човек, на когото сме помогнали. За наш късмет, тази жена се оказа собственичка на голяма дистрибуторска мрежа за хранителни добавки в Централна Европа. Така стартира и нашият първи износ за чужбина и до днес тя е сред основните ни дистрибутори.

С какъв капитал започнахте? С колко човека екип?

– Започнах със скромен капитал от няколко хиляди лева и екип от трима души, като с времето и инвестицията, и екипът нарастват пропорционално. Стремя се да подбирам за екипа си хора с предприемачески дух и да им давам нужната свобода, за да разгърнат максимално идеите си.

Как в такъв малък състав успявахте да правите развойна дейност и в същото време да развивате производството и продажбите?

– В началото се налагаше да работим по 15–20 часа в денонощие, за да успеем да намерим клиенти, да произвеждаме продуктите и да развиваме фирмата. Имах късмет, че жена ми, която е магистър – биотехнолог се включи много активно с интересни идеи и много работа във всички процеси на бизнеса. Така с общи усилия намерихме подходящи контрагенти, които повярваха в нашата съвсем нова фирма и ни подадоха ръка за съвместно сътрудничество.

Жизнено важно за начинаещия предприемач е, точно в началните и съответно най-трудни моменти, да попадне на коректни, честни и работливи хора.

Ние имахме това щастие, поради което и до днес работим с повечето от тях.

Самият Вие с какъв вид дейност се занимавахте основно? Какво се престрашавахте да делегирате?

През годините смея да твърдя, че съм правил всичко във фирмата, особено в началото, когато бяхме само няколко човека. Това ми дава възможност и до днес да мога да преценявам къде и как за дадена дейност е нужна оптимизация. Все пак основното ми занимание беше самото създаване и производство на продуктите, като се консултирах с хора с дългогодишен опит в тази област и това ми помогна много. В течение на времето подбрах подходящите хора за определени позиции и в резултат  делегирах правото на някои от тях да участват в производството, да дистрибутират продуктите, да презентират работата ни по изложения и научни конференции.

Днес награждаваното иновативно предприятие с какъв екип учени разполага? Или позициите изключват научни титли?

– В момента чисто научният ни екип е от 5 човека, но от самото начало ние разработваме продуктите, като си сътрудничим с други учени от България и чужбина. Те не са пряко назначени във фирмата, но сътрудничествата ни с тях са изключително ползотворни за нашия бизнес.

 

Как успявате да съчетаете научната работа в БАН с управлението на бизнеса?

– По принцип е доста трудно, но при нас науката и бизнесът са свързани и когато отиваш с желание на работа не усещаш, че работният ти ден е 12-14 часа, защото си увлечен и те минават почти неусетно. В самото начало беше най-трудно, но в последствие делегирах някои от задачите на хора от екипа ми и така по-успешно съчетавам научната работа и бизнеса.

Този модел може ли да бъде кариерна възможност за повече амбициозни български учени?

– Да, разбира се. Ако са достатъчно амбициозни, дисциплинирани и преследват идеите си могат да открият практично приложение на научните си резултати и да създадат бизнес. Пожелавам им и поне малко късмет, защото ще им е необходим.

Какви са причините твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?

– Доста фактори могат да се изтъкнат, но основният е самото скептично отношение на голяма част от учените, които не вярват, че могат да създадат собствен успешен бизнес в България. Ето защо вашето начинание заслужава адмирации, като един от каналите на информация, по който повече млади учени могат да се запознаят с реални примери за успешни бизнес модели в науката и да се мотивират да стартират свой собствен бизнес.

Каква беше Вашата лична мотивация да създадете бизнеса си в България, а не в Германия, например, където сте учил и сте имал възможност да останете?

– Моето желание винаги е било да се развивам в родината си. В Германия живях 6 години, докато  работих по дипломната си работа, а после и по докторантурата си. И до днес продължават сътрудничествата ми с учени от тази страна и я посещавам ежегодно.

Обичам да казвам, че в Германия се чувствам много добре, но в България се чувствам отлично.

Тук съм си в родния град с роднините, близките, приятелите и се чувствам в най-голяма степен в хармония със себе си. Това бе основната предпоставка, за да генерирам идеи, от които да стартирам своя бизнес.

Имате ли патенти?

– Да, имаме няколко патента за биокомпонентите изолирани от слуз на охлюви, за машина за събиране на въпросната слуз, както и за протеина хемоцианин изолиран от кръвта на охлюви и други.

Трябва ли да се стремят учените към патенти? Много често чуваме от тях, че патентите са скъпи и няма смисъл от тях, ако не са на фирма?

Учените трябва да се стремят към резултати, които в последствие да имат директно практическо приложение.

Тогава по-лесно ще намерят фирма, с която да си сътрудничат или те самите ще си създадат такава и ще могат да пуснат патенти и да ги поддържат.

 

Има ли митове за учените и бизнеса, които сте готов да развенчаете в Предприемачи в науката?

– Един от митовете, които съм чувал и не съм съгласен с него е, че от учен трудно може да стане бизнесмен. Считам, че когато човек на науката има ясна визия и хъс за практическа реализация на научните си идеи, много бързо по време на самия процес ученият започва да придобива бизнес умения и се превръща в предприемач.

С какво бихте искал да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– Тази стипендия е изключителен стимул за младите учени да получат страхотен начален старт в кариерата си. Аз самият преди години получих стипендия от НАТО и тя ме мотивира допълнително да се върна в България и знам колко е важна една такава подкрепа в точния момент. Бих искал да предизвикам учените да не се страхуват да експериментират, когато чувстват, че са на прав път. Именно тогава те ще могат да намерят своята ниша и потенциално поле за започване на собствен бизнес.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в програмата Предприемачи в науката!

Кои са другите лектори на Предприемачи в науката вижте тук.

Още за проекта Предприемачи в науката, вижте тук.


Създаваме предприемачи в науката

Възможностите за младите учени

Носителят на стипендията на Карол за 2018

Нашите Лектори: Александър Долашки

Нашите лектори: Здравка Медарова

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close